Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Скофийлд си погледна часовника.
10:40.
— Имаме двайсет минути, преди урановите сфери да са готови за изстрелване в облака.
— Не е достатъчно — безнадеждно отбеляза Марио.
— Докато не изтече и последната секунда, няма отказване — твърдо заяви Скофийлд.
Зареди на екрана на налакътника план на основната кула на Дракон в нейната кръгла, подобна на крепостен ров яма и продължи:
— Ще ни атакуват веднага щом стъпим на Дракон, така че не можем да губим нито секунда. Доктор Иванов, казахте, че сферите са в по-ниската кула. Колко широка е пропастта до основната кула?
— Много — отвърна Иванов. — Поне седемдесет и пет метра.
Скофийлд се намръщи.
— Прекалено много е за магнитната кука. — Кимна към френския еквивалент, който Шампион така умело бе използвала на Мечия остров. — Така и не успях да те попитам. Какво е това и колко е дълго въжето му?
— Води се „магнитна многоцелева абордажна кука“, но я наричаме просто Магнето. Моите уважения, но макар и да прилича на „Армалайт“ MX-12, тя е по-добра от него във всяко отношение.
Показа Магнето на Скофийлд. Наистина приличаше на неговата кука, само че изглеждаше по-модерно и беше малко по-голямо. Освен това имаше не една, а две високотехнологични сребристи куки, наместени в две успоредни изстрелващи цеви.
— Магнето има две въжета, всяко с дължина трийсет метра, както и две куки, които се изстрелват от две цеви с независимо насочване. Всяка кука има разтварящи се зъбци, магнитна площ и свредел, който може да се забива в твърди повърхности като камък, бетон или стомана, стига да се изстрелва от късо разстояние.
Скофийлд разгледа заострения връх на френската кука. Наистина беше оформен като тирбушон.
— Значи се върти, докато лети към целта си? — попита той. — И така се забива в твърдата повърхност?
— Именно.
— Впечатляващо. — Неговата малка магнитна кука определено не бе способна на подобни неща.
— Освен това всяко въже издържа товар от един тон — обади се Баба. — Въжето на американската кука издържа само сто и осемдесет килограма.
— А това какво е? — Скофийлд докосна компактната отделяща се черна кутийка, закрепена за едната страна на устройството. Приличаше на гумена дръжка на куфар с четири малки захапващи колела, прикрепени за нея. — Самохват?
— Да — отвърна Шампион. — Моторизиран самохват. Захваща се за въжето и те издърпва нагоре. Много бързо. По-бързо от катеренето.
— Но щом въжето е дълго само трийсет метра, това няма да е достатъчно — каза Иванов. — Пропастта е широка най-малко седемдесет и пет.
Скофийлд не каза нищо, продължаваше да оглежда френското устройство.
— Един тон значи? За всяко въже? — Обърна се към Баба. — Ти имаш ли подобно чудо?
— Oui.
Скофийлд кимна, мислеше бързо. Хвърли поглед към екрана на налакътника, показващ приближаващите камиони.
— Ако успеем да се доберем до… Доктор Иванов, случайно горе в терминала да има някакви превозни средства? Джипове или автомобили?
— Нито джипове, нито автомобили — отвърна Иванов. — От западната страна на терминала обаче има гараж, в който има няколко малки цистерни. Стари са, но още работят.
— Ще свършат работа — реши Скофийлд. — Добре. Ето какъв е планът.
Докато кабината се изкачваше, той бързо сподели плана си как да се доберат до урановите сфери в по-ниската кула и при необходимост да ги отмъкнат.
Когато приключи, Баба изруга, Шампион ахна, Зак преглътна, а Майка само отбеляза:
— Казвали ли са ти, че си абсолютно побъркан?
— Единственият начин да успеем, е да действаме бързо — продължи Скофийлд. — Спрем ли дори за миг, край. Ще преместят сферите и ще ни прецакат. Да се надяваме, че ще ги хванем неподготвени и ще ни е нужно колебанието, което обикновено върви с изненадата. Като казвам всичко това, планът изисква двама от вас да ми се доверят изцяло. Майко? Баба? В играта ли сте?
— Винаги — отвърна Майка.
Баба се вгледа внимателно в Скофийлд. Челюстта му потръпна. Накрая каза:
— Qui veut vivre eternellement?