Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Колко очарователно — отбеляза Скофийлд. — Не спирайте.
Докато го казваше, погледна надолу и видя на най-ниското ниво дебела оловна врата, частично скрита от по-малките мостове. Приличаше на врата на банков трезор, но големият знак за ядрена опасност и предупредителният надпис на руски издаваха истинското предназначение на помещението зад нея. Склад за радиоактивни материали.
— Не спирайте — повтори той. — Трябва да стигнем до лифта.
След няколко минути излязоха от киселинната лаборатория и се затичаха по късия път, който водеше до станцията.
Остров Дракон се извисяваше пред тях, невъзможно грамаден, защитен от могъщите си скали. Единственият начин да се стигне до него бе по дългото стоманено въже, което свързваше станцията с надвисналия над отвесната скала терминал.
На платформата на станцията ги чакаше дълга като автобус кабина.
— Много е вероятно неприятелят да ни чака горе — каза Шампион. — Лифтът е очевидна точка за достъп, също като товарните асансьори.
— И лесна за отбраняване — добави Майка.
— Зная — каза Скофийлд. — Именно затова мисля, че трябва да влезем с дъжд от куршуми.
Нужни бяха няколко опита и известно бърникане от страна на Марио, но след минута-две двигателят на кабината оживя.
Малко след това с измъчен механичен стон тя тежко се отдели от станцията на Киселинния остров и започна да се издига към Дракон.
Нужни бяха две минути, за да преодолее тристаметровото разстояние — две напрегнати, безкрайни минути, през които кабината се движеше равномерно напред и нагоре.
И през цялото време бе наблюдавана. От десет бойци от Армията на крадците, които чакаха на горния терминал.
— Термичното сканиране е готово — каза един. Стоеше на самия край на платформата на терминала, буквално на ръба на самата скала, с инфрачервен скенер, насочен към издигащата се кабина. — Вътре няма никого…
Командирът на групата се намръщи. Позивната му беше Белоносия.
— Сигурно използват термоодеяла, за да скрият сигнатурите си. Пригответе оръжията. Щом кабината пристигне, направете я на решето.
Кабината влезе с протяжно скърцане в горния терминал.
Белоносия и екипът му я чакаха с вдигнати оръжия и свалени предпазители. Един от посрещачите носеше огнепръскачка. Пламъчето отпред танцуваше, готово да запали изстреляната струя.
Щрак!
Кабината най-сетне спря. Вратата й започна да се плъзга настрани…
Белоносия се приготви да стреля…
Вратата се отвори напълно…
И отначало Белоносия и хората му не видяха никого.
Защото гледаха твърде високо. Когато насочиха погледите си надолу, вече беше твърде късно.
Бърти откри огън.
Бърти помете терминала, като стреляше на автоматична в идеална шейсетградусова дъга.
Белоносия и хората му нямаха никакъв шанс. Рухваха, раздрани на парчета от унищожителния огън на малкия робот. Падаха като марионетки с внезапно отрязани конци.
След като всички на терминала бяха елиминирани, Бърти се изтъркаля от кабината и зае защитна позиция при вратата към сушата. Докато стоеше на стража там, Скофийлд извика кабината и тя пое обратно надолу към Киселинния остров.
Разполагаха с четири минути — две за връщането на кабината до островчето и още две за изкачването до терминала на Дракон.
Сирените оживяха и завиха тревожно над целия остров Дракон.
Двата спускани с кранове моста, по които се стигаше до основната дисковидна кула, започнаха да се вдигат, за да изолират сградата. Екипажите на двата оспрея тичаха с все сили по вертолетната площадка към летателните апарати.
Камерите на Бърти видяха и чуха всичко, включително двата натоварени с мъже руски военни камиони, които потеглиха на пълна скорост от фара на изток към терминала на лифта.
Докато чакаше кабината да се върне на Киселинния остров, Скофийлд прегледа раната на Ема. Куршумът беше одраскал бедрото й. Скофийлд й сложи лепенка и бинтова кутрето на лявата си ръка заедно с безименния пръст.
Кабината пристигна.
Всички се качиха и докато се возеха през двете безкрайни минути, Скофийлд гледаше загрижено двата оспрея и камионите на екрана на налакътника.
Оспреите тъкмо зареждаха гориво, когато бе вдигната тревога, и маркучите още бяха закрепени за тях и не им позволяваха да отлетят. Камионите обаче вече бяха преполовили разстоянието до терминала. Сега само оставаше да се види кой ще пристигне пръв — кабината или те. А и оспреите нямаше да закъснеят много.