Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

— Разбирам - въздъхна Дениз. - Разбирам те много доб­ре...

— Имала ли си някога подобни проблеми с Чарли? - запита Лув (беше се постарал да запамети името на сина ѝ, за да я впечатли с тази малка подробност в подходящия момент). Идеята за този разговор му бе внушена от самата Дениз, ко­гато преди няколко месеца бе споменала колко ѝ е трудно да отглежда момче без баща. Сега тя ще се отнесе към измисле­ния му проблем със съчувствие, макар че той не бе точно ог­ледален образ на нейния.

— О, да... Много е трудно. Убедена съм, че децата имат нужда от родител от същия пол - заявявам го направо и не ме интересува как ще реагираш!

Лув въздъхна отчаяно.

— Имам голяма нужда да говоря с някого... - поклати той объркано глава. Дениз погледна малката опашка, която вече се бе оформила пред касата ѝ - някои вече показваха признаци на нетърпение от толкова много приказки. Гневно тропна с крак наум: искаше ѝ се да се изпарят и да ѝ дадат възможност да говори с този мил, разстроен мъж. - Има моменти, когато ми се струва, че нямам сили да се справя сам - не спираше Лув. - Те са чудесни деца и много ги обичам, но често се питам, дали наистина правя достатъчно за тях, дали го върша правилно?

— Не се съсипвай - промълви Дениз и едва се справи с желанието да докосне утешително ръката му. - Сигурна съм, че правиш всичко по силите си за тях.

Той ѝ сервира най-тъжната си усмивка.

— Само няколко думи, разменени с тебе, и аз ставам нов човек... Благодарк ти от сърце... - И не забрави да измък­не от арсенала си изпълнена с тъжен копнеж усмивка - зна­еше отлично как ще ѝ въздейства.

Първата жена в опашката зад него беше разтоварила по-голяма, част от покупките си върху конвейерната лента пред касата и сега размахваше консерва в ръка, очаквайки нетър­пеливо реда си. Купувачите зад нея нетърпеливо пристъпваха от крак на крак.

— Ъъ... Напускам работа в осем - понижи глас Дениз. - Ако имаш възможност да ме изчакаш, ще можем да погово­рим малко повече...

— Прекрасно! - възкликна Лув, давайки си вид на приятно изненадан от неочакваното предложение. - Чудесно... направо страхотно от твоя страна!

— Ще можеш ли да се справиш с децата?

— Ще намеря някой да стои с тях - отвърна Лув. Запристъпва напред със закупените продукти, после се поспря, обърна се и погърчи боязливо пръсти към Дениз. Тя поглед­на смутено опашката, но също вдигна ръка и раздвижи леко пръсти, трогната и изпълнена с топлота, която остана у нея през целия ден...