Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
–Аз мога – каза Нина. – Или поне мога да ви кажа какво ще представлява. Вижте тук. – Нина посочи към група по-малки символи на една от страниците. – Това, както сам разбирате, са гръцки букви – поне долната им половина. А горната половина е… – Тя прегледа другите страници, като в дъното на една от тях откри други символи. Когато ги наложи една върху друга, те съвпаднаха идеално и образуваха една дума – Впхнь. Планина. – Това е карта! Прилича на пъзел – просто трябва да подредим късчетата и той ще ни каже как да стигнем до гробницата на Херкулес!
Попадопулос погледна невярващо към пергаментите.
— Но това означава…
— Че упътването през цялото време е било пред очите ни! „Дори слепецът ще познае пътеката, когато обърне празното си лице към топлината на слънцето”. Празно лице – празна страница! Критий сигурно е разказал на Платон как да намери гробницата, но по някаква причина предпочели да скрият подробностите – може би не са искали учениците на Платон да хукнат да търсят мястото и да го опустошат. И когато Платон претворил разказаното в диалозите на „Хермократ”, в самия текст той загатнал как да се намери картата – която всъщност скрил на гърба на ръкописа!
— Който бил откраднат от Братството на Селасфорос унесено продължи Попадопулос. – Те се интересували единствено от скриването на онази част, която засяга Атлантида, и така и не разбрали още колко неща се крият в него…
— Но ние знаем – напомни му Нина. – Хайде да ги подредим.
Сглобяването на пъзела им отне известно време. Избледнелите знаци и повредените части спираха работата им, но най-накрая те успяха да го подредят. В по-голямата му част.
— Гръм и мълнии! – изригна Нина. Попадопулос я погледна странно. Тя се изчерви. – Това, ъъъ, го научих от приятеля ми. Той е англичанин. Но погледнете, липсва ни цяла една част от картата.
Страниците изглеждаха като струпани наслуки, листите бяха подредени под различен ъгъл, някои дори се скриваха почти изцяло под няколко други. Но полученото изображение бе достатъчно ясно. Това наистина беше карта, която показваше пътя до една планина, обозначена с една-единствена дума.
ЗсбклЮт. Херакъл. Херкулес.
Гробницата на Херкулес. Тя наистина съществуваше, беше действително място. Нина усети прилив на адреналин. През цялото време е била права!
Но мястото просто не можеше да бъде достигнато…
— Разбирам – каза Попадопулос, като изучаваше картата. – Тази река, тя криволичи и постепенно се разширява, сякаш всеки момент ще се влее в морето. Но… няма море.
— Бреговата линия – проплака Нина. – Картата на бреговата линия се намира на другите страници, които ми бяха отнети! А щом нямаме бреговата линия, която да използваме за отправна точка, значи няма начин да открием гробницата!
— И все пак има и нещо хубаво, нали?
— Какво?
— Онзи, който ви открадна другите страници, също не може да намери гробницата!
— Прав сте. – Нина погледна отново към картата. Беше толкова близо до откриването на гробницата и въпреки това не можеше да направи първата стъпка... – Ще направя снимки на листите, ще се погрижа да архивирам всичко.
— Добре! А след това ще мога да върна останките от ръкописа в нашите архиви, нали? – попита с надежда Попадопулос.
Нина се замисли.
— Всъщност не още – каза тя, като пренебрегна гневния поглед, който и хвърли историкът. – Продължавам да смятам, че в пергаментите се крие още нещо. В текста открих и други фрази, които Платон като че ли е оставил като упътвания, както беше с картата. Но съм повече от сигурна, че ще ми трябва оригиналът на текста, за да ги открия.
Попадопулос ядосано изръмжа.
— Много добре, доктор Уайлд, много добре. Пергаментите и без това са толкова повредени, че ще е трудно да бъдат запазени... Но не мога да разбера как ще откриете гробницата на Херкулес, дори и да разшифровате останалите упътвания. Липсват ви няколко страници.
— Тогава ще трябва да си ги върнем. – Нина стисна решително зъби. – Мисля, че вече зная кой ги е взел. Ще тръгнем по петите му и ще си ги върнем.
— Освен ако той не тръгне пръв след вас – предупреди я Попадопулос.
~8~
— Влез – каза Чейс, като отвори вратата на апартамента и въведе София вътре. – Нина? Вкъщи ли си? – Не последва отговор. – Сигурно е в кабинета си. – Той с жест покани София да седне на дивана, след което отиде в кухнята. – Искаш ли чаша чай?
— С удоволствие, благодаря. – София вече носеше обикновени, ежедневни дрехи, които Чейс и беше купил на летището в Пудонг. Тя приседна на ръба на дивана. Тази Нина… Как се запознахте?