Двор от скреж и звездна светлина
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722069
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Двор от скреж и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Надеждата сгрява и най-студената нощ. Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка. Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите ѝ хора имат повече рани, отколкото е очаквала - белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.
— С друго ли трябва да се занимавам в почивните си дни по случай слънцестоенето?
Не посмях да отговоря, затова просто свалих палтото и шала си. Амрен поддържаше непоносима горещина в жилището си — или заради самата себе си, или заради гостенина й от Двора на Лятото, от когото нямаше и следа в момента.
— Къде е Вариан?
— Излезе да ми купува още подаръци.
— Още?
Тя вирна едното ъгълче на устата си в лека усмивка и намести ново парче от пъзела.
— Реши, че онези, които ми е купил от Двора на Лятото, не са достатъчни.
Нямах желание да разнищвам коментара й.
Вместо това седнах от другата страна на дългата маса от тъмно дърво, оглеждайки наполовина наредения пъзел с пасторална есенна картина.
— Ново хоби?
— След като дешифрирах онази противна книга, започнах да изпитвам носталгия по нея и реших, че трябва да си намеря друг вид ребус за решаване. — Още едно парче зае мястото си. — Това е петият ми пъзел за тази седмица.
— Минали са само три дни от нея.
— Прекалено лесни са ми.
— Този от колко части е?
— Пет хиляди.
— Фукла.
Амрен изцъка с език, после изправи гръб и го разтри с болезнена гримаса.
— Полезни са за ума, но вредят на Стойката.
— Добре, че можеш да се упражняваш с Вариан.
Амрен се засмя, по-скоро изграчи като сврака.
— Добре е наистина. — Сребърните й очи, все така неземни, все така пропити с необяснима сила, ме огледаха. — Едва ли идваш да ми правиш компания.
Облегна се в стария паянтов стол. Всички столове около масата бяха различни. Даже изглеждаха от различни десетилетия. Векове.
— Позна.
Втората в командването на Великия господар махна с ръка, демонстрирайки дългите си червени нокти, и отново се приведе над пъзела си.
— Слушам.
Поех си въздух за кураж.
— Идвам заради Неста.
— Така и предположих.
— Говорили ли сте?
— Посещава ме на няколко дни.
— Сериозно?
Амрен не успя да вмести едно парче в пъзела и очите й обходиха другите части, сортирани по цветове около нея.
— Толкова ли е невероятно?
— Не е стъпвала в градската къща. Нито в Дома на Ветровете.
— Никой не обича да ходи в Дома на Ветровете.
Посегнах към едно парче от пъзела и Амрен изцъка предупредително с език. Върнах ръка в скута си.
— Надявах се да ми обясниш какво я мъчи.
Амрен не отговори доста време, оглеждайки парчетата по масата. Тъкмо се канех да повторя молбата си, когато каза:
— Харесвам сестра ти.
Значи беше една от малцината.
Амрен вдигна очи към мен, сякаш го бях изрекла на глас.
— Харесвам я точно защото малцина други я харесват. Защото не е лесно да общуваш с нея, нито да я разбереш.
— Но?
— Няма „но“ — довърши Амрен и върна очи към пъзела. — Харесвам я, затова не искам да клюкарствам относно състоянието й.
— Това не е клюкарстване. Загрижена съм за нея. Всички други също. Тръгнала е по път, който…
— Няма да предам доверието й.
— Споделила е с теб?
Прекалено много емоции се заблъскаха в мен. Облекчение, че Неста изобщо е споделила с някого, объркване, че е избрала точно Амрен, и дори малко ревност, задето собствената ми сестра не се е обърнала към мен или поне към Илейн.
— Не — отговори Амрен. — Но знам, че не би й харесало да обсъждам пътя й с когото и да било. Най-вече с теб.
— Но…
— Дай й време. Дай й лично пространство. И възможност сама да се вдигне на крака.
— Минаха месеци.
— Тя е безсмъртна. Месеците са нищо.
Стиснах челюсти.
— Отказва да дойде за слънцестоенето. Илейн ще е съсипана, ако…
— Илейн или ти?
Сребърните й очи ме приковаха на място.
— И двете — процедих през зъби.
Амрен отново прерови парчетата по масата.
— Илейн си има достатъчно свои несгоди.
— Например?
Тя ми отвърна с онзи познат поглед. Аз го игнорирах.
— Ако Неста благоволи да те навести — подхванах и древният стол простена, като го отместих назад, за да стана, грабвайки палтото и шала си от пейката до вратата, — кажи й, че за нас ще е от голямо значение, ако дойде за слънцестоенето.
Амрен не си направи труда да вдигне поглед от пъзела.
— Нищо не обещавам, момиче.
На повече не можех и да се надявам.
Глава 16
Същия следобед Касиан метна кожената си чанта върху тясното легло до стената на четвъртата спалня в градската къща и съдържанието й издрънча.
— Носиш оръжия за слънцестоенето? — попитах го, облегнат на рамката на вратата.