![Царицата на Палмира [Златните вериги] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/4/caricata-na-palmira-zlatnite-verigi-download.jpg)
Царицата на Палмира [Златните вериги]
- Автор: Даниел Антоан Б.
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Царицата на Палмира [Златните вериги]». Краткое содержание книги:
Една въздишка, строго поклащане на главата.
На Аврелиан наистина не му беше до смях в момента, но дърдоренето на стария секретар на сената го забавляваше толкова, колкото го и дразнеше. Впрочем Пулиний имаше право. Градината беше великолепна. Чемширените, тисовите и маслинени плетове, подрязани и добре поддържани, очертаваха елегантен лабиринт. Техните грациозни извивки се пресичаха и се извиваха около фонтани, водоеми, беседка и цяла колекция от статуи. Повечето в гръцки стил, както го изискваше модата. Аврелиан разпозна там бюст на Креон, свирещ на арфа Аполон, цезар в тържествена броня, гол Персей, с главата на една Ериния в юмрука, слети в целувка Венера и Кибела. Както и един малък, но разкошен бюст на Ливия, съпругата на августа.
Водата шуртеше по мрамора им. Гънките на туниките се запълваха с нея, правейки плътта по-нежна, а гърдите, раменете и бедрата ставаха прелестни като истински голи тела. Това беше един свят на красотата, който той би оценил, ако видението на лицето на Юлия Корделия, съсипано от болката, не го бе споходило внезапно.
— Благодаря ти за помощта, първи секретарю – каза той. – Ще заповядам да пренесат майка ми във вилата, която съм наел, щом се почувства по-добре.
— В никакъв случай! – възкликна Пулиний. – Тя ще остане тук. Не разваляй последните й дни.
— Моята къща е съвсем близо до портата на Остия – възрази Аврелиан вяло. – Тя съвсем не е лишена от удобства.
— Ти може да си се настанил добре там – отсече Пулиний, – макар че за мен кварталът е твърде пренаселен заради движението около емпориума* и складовете на Галба** – но, моля те, направи онова, за което те моля. Остави майка си тук. Юлия Корделия скоро ще бъде при боговете. Съгласи се да й предложа спокойствието на моята къща. Смъртта не ме плаши. Ела да се настаниш със сестра си до нея. Тази къща ще бъде ваша през целия ви престой в Рим.
[* Древен търговски център. – Б.р.]
[** Галба – Римски император от юни 68 до януари 69 г. – Б.р.]
— Ти си твърде добър. Ще ти бъда длъжник…
Вперил поглед в очите на Аврелиан, с лукава физиономия Пулиний поклати старата си глава.
— Точно така. Да поговорим за този дълг… Не смятай, че мисля само за състоянието на майка ти, приятелю мой. Аз искам както в сената, така и сред поддръжниците на Галиен да се знае, че ти си отседнал при мен.
Аврелиан замълча и зачака. Пулиний се огледа и тръгна малко по-бавно.
— Но първо, имам новини за теб. Новини, които никой не е обработвал по свой вкус, за да се харесат, или не, на ушите на сенаторите.
— Новини от Валериан?
Пулиний кимна. По лицето му вече нямаше и следа от лековатото му поведение допреди малко. Гласът му потрепна.
— Уви, да. И страшни. Всеки ден, създаден от боговете, Шапур си изтрива подметките от гърба на нашия уважаван август. Той го е превърнал в своя стълбичка за качване на колесницата си. За ужас на боговете! Можеш ли да го повярваш? А през нощта Валериан е затворен заедно с прасетата и кочовете. Не яде нищо друго, освен онова, което те ядат.
После поклати глава, преди да добави:
— И все още е жив, въпреки всичко. Боговете не му спестяват нищо. Той не умира, живее и понася унижението. И ние с него, военачалник Аврелиан. Цялата империя е унизена заедно с него.
Те замълчаха. Повлякоха тежестта на тези невероятни думи, които дъждът сякаш правеше още по-тежки.
— Вярно ли е – попита накрая Аврелиан, – че палмирският цар е накарал узурпатора Макриан да избяга и се готви да се опълчи на Шапур с нашите легиони? Чух да говорят това вчера.
Пулиний кимна отново, този път усмихвайки се леко.
— Всъщност, неговата съпруга най-вече е уплашила Макриан. Ужасът, който е преживял заради нея, още го кара да се изявява като пророк по Средиземноморието.
— Неговата съпруга? Палмирската царица?
— Зиновия. Или богинята Алат, както предпочиташ. Воините от Палмира и от пустинята вече я наричат така: Алат! И красива, отгоре на всичко. Макар че това, уви, не съм го видял със собствените си очи. Обаче видях очите на онези, които са я виждали!
— Да не искаш да кажеш, че тя се бие като мъж?
— По-добре от мъж.
Ръката на Пулиний потърси лакътя на Аврелиан, принуждавайки го да върви бавно, като него.
— Аз съм сигурен, че ще изпиташ удоволствие, ако ти се отдаде случай да й се полюбуваш, Аврелиан. Тя се хвърля в бой с гърди, покрити с червена кожена броня, с която изглежда като гола.