Царицата на Палмира [Златните вериги]

Тя едва доловимо се усмихна. Това не накара лекарите да млъкнат. Какво искаше да каже тя с това приемане на своя бог? Кога и как се случваше? За съприкосновение ли става дума, или за храна? За течност или за особена наслада? Къде се усеща? С каква интензивност? Възрастта му, спомня ли си тя точно каква е? Денят и часът, положението на луната в момента на раждането й, може ли да се удостовери точността им?

Погледът на Юлия Корделия стана умолителен. Аврелиан беше странно скован, неспособен да помръдне или да протестира. Гласът на Аелкан зад него го стресна.

— Би ли казал на тези гневливи глупаци да оставят майка ти на спокойствие? Те могат само да я задушат с думите си.

Старият управител беше зачервен от гняв. Той скръцна със зъби:

— Която и да е акушерка ще даде на Юлия Корделия онова, от което тя има нужда: лекарство срещу болката, което да я накара да поспи малко.

Пулиний се съгласи с въздишка.

— Боя се, че твоят управител има право, Аврелиан. Мислех, че постъпвам добре, като ги повиках. Човек винаги трябва да се надява на помощта на лекарите. А тези не са лоши, уверявам те. Обаче са само лекари!

Без да чака друго потвърждение, Аелкан се разбърза. Три знака с ръка и едно навикване бяха достатъчни, за да опразни стаята. Лекарите останаха поразени. Техните оплаквания успяха да стигнат до устните им чак когато вратата се затвори зад гърба им. Но тогава яростта им беше толкова шумна, че се наложи Пулиний да отиде при тях, за да ги успокои.

Юлия Корделия се усмихна с благодарност на Аелкан.

Нежна усмивка, която обаче напомни на Аврелиан за гримасата на агонизиращ кон. Усмивка, която трябваше да го накара да затрепери от вълнение, а той остана безразличен.

Вълната от срам, която го връхлетя, попари гърдите му.

Той се замисли колко студено му беше съобщила Клавдия за болестта на майка им. Да не би и единият, и другият да бяха толкова еднакви и жестоки?

Направи усилие да се приближи до постелята. Юлия Корделия вдигна ръка към него. Той я улови несръчно, когато тя го накара да седне на леглото.

— Знам какъв студ усещаш – каза тя нежно.

Аврелиан поиска да възрази. Майка му го накара да замълчи с едно примигване на клепачите.

— Недей да се ядосваш на себе си, сине мой. Не се ядосвай и на Клавдия. Всичко е наред. Така трябва да стават нещата. Моята смърт не бива да ви прави слаби. Такава е божията воля.

Тя млъкна, за да си поеме дъх. Аелкан се приближи с димяща и благоухаеща лекарствена напитка. Развеселен проблясък накара очите на Юлия Корделия леко да заблестят.