Царицата на Палмира [Златните вериги]

Най-после кризата отмина.

Юлия Корделия падна назад върху възглавниците. Целият в пот, Аелкан погледна строго Аврелиан.

— Остави я да си почине. Аз ще се погрижа за нея. Можеш да отидеш при този Пулиний. Той те чака. Вие имате да си говорите.

Аврелиан се подвоуми. Аелкан не му говореше като освободения роб, какъвто беше, а с бащински авторитет, какъвто не беше чувал отдавна. Трябваше ли да се обижда?

Аелкан погали бузите на Юлия Корделия, сякаш докосваше заспало дете. Усмивката му отблъскваше предварително всички упреци.

— Никоя жена никога не е била по-нежна, нито по-красива за мен – прошепна той. – Цялата обич, която тя не можеше да ви даде, на твоята сестра и на теб, аз я получих.

* * *

— Сложи наметалото – предложи любезно Пулиний. – Този дъжд е леден.

Един роб подаде на Аврелиан вълнена пелерина с качулка. Плешивият череп на Пулиний беше скрит с кепе от овча кожа, чиито краища завиваха бузите и тила му. Под закопчаната кожа лицето му приличаше на лицето на стар херувим – уморено и лукаво. Както много други преди него, Аврелиан се запита откъде човек с толкова крехка външност намираше енергията и смелостта, които изискваше неговата длъжност.

Те пристъпиха напред и влязоха под елегантната покрита галерия с колони, която вървеше по дължината на градината на вилата и очертаваше съвършен квадрат от двойни пурпурни стълбове. Пулиний посочи с показалец небето.

— Времето не е подходящо за разходка, но е по-добре да говорим навън. Имам нови роби в къщата. Още е малко рано да се доверя на техните уши.

Той млъкна и спря.

— Знаеш ли, че тази градина е създадена по скици на Тит*?

[* Тит Флавий Веспасиан (39-81) е император на Римската

империя от 79 до 81 г. – Б.р.]

Без да дочака отговор, който не го интересуваше, той улови ръката на Аврелиан и отново го бутна пред себе си.

— Дори в този неприятен климат, след толкова дълго отсъствие, всичко в Рим ми изглежда прекрасно. Тази къща не е толкова красива като онази на Вергилий, която се намира в съседство. Но аз я обичам. Това е факт, аз обичам тази къща, както трябваше да обичам някоя жена, когато бях млад… Живея в нея от… о, какво? Петдесет години? Повече? Ти не беше роден. Август беше онзи безумец Елагабал*, който танцуваше гол за своя баща – Непобедимия Бог Слънце!

[* Или Хелиогабал (Варии Авит Басиан) е римски император от династията на Северите, който управлява от 218 до 222 г. По време на управлението си той показва незачитане на римските религиозни традиции и сексуални табута и въвежда култа към сирийския Бог на Слънцето, в чест на когото е издигнат храм на хълма Палатин. – Б.р.]

Той прихна да се смее и погледна Аврелиан, за да се увери, че го слуша.

— Знаеш ли, че къщата на Вергилий днес се обитава от един отвратителен търговец на платове? — подхвана той отново с доверителен тон. – Освободен роб. Десет или двайсет пъти по-богат, отколкото ще бъда аз някога. Добре. Така вървят днес нещата. Рим е в ръцете на освободените роби. Аз не съм богат, приятелю мой. Не толкова, колкото мислят хората, не. Без съмнение не! Но поне съм си аз!