Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Значи предполагам, че ще ми кажете, че той е причинил и урагана в Уест Каунтри? — каза Mинистър-Председателят, усещайки, че става все по-нервен. Беше вбесяващо да научи причината за всички тези ужасни случаи и да не може да каже на хората; беше по-лошо отколкото когато мислеха, че вината е на правителството.
— Tова не беше ураган. — каза Фъдж отчаяно.
— Моля!? — изрева Министър-Председателят, сега определено тъпчейки нагоре-надолу. — Изкоренени дървета, разбити покриви, изкривени улични лампи, ужасни наранявания…
— Бяха смъртожадни, — каза Фъдж. — Последователите на Този-Който-Не-Бива-Да-Се-Назовава. И… и подозираме, че има намеса и на великани.
Министър-Председателят спря, все едно се беше блъснал в невидима стена.
— Каква намеса?
Фъдж направи гримаса.
— Той използва великани последният път, когато искаше да постигне грандиозен ефект. Офиса за Информация работи денонощно, основан е екип от Забравители, които модифицират паметта на мъгълите, видели какво наистина се е случило, също така по-голямата част от Отдела за Регулиране и Контрол над Магическите Създания търчи нагоре-надолу из Сомърсет, не може да намери великана — въобще е едно голямо бедствие.
— Айде бе! — каза Министър-Председателят разгневено.
— Не мога да отрека, че моралът в Министерството е нисък, — каза Фъдж. — Не стига това, а и загубихме Амелия Боунс.
— Кого сте загубили?
— Амелия Боунс. Ръководител на Отдела за Изпълняване на Магическите Закони. Мислим, че Този-Който-Не-Бива-Да-Се-Назовава я е убил лично, защото тя бе много надарена вещица, и — и всички доказателства сочат, че не се е дала лесно.
Фъдж прочисти гърлото си и с усилие спря да върти бомбето си.
— Но това убийство беше по вестниците, — каза Министър-Председателят, моментално отклонен от гнева си. — Нашите вестници. Амелия Боунс… пишеше, че била средна на възраст жена, която живеела сама. Беше много… много противно убийство, нали? Много гласност му дадоха. Полицията е объркана.
Фъдж въздъхна.
— Е, разбира се, че ще са объркани. Убита е в стая, която е била заключена отвътре. Ние, от друга страна, знаем кой го е направил, но това не ни приближава до залавянето му. И също така Емилин Ванс, може би не сте чували за това…
— О, напротив. — каза Министър-Председателят. — Случи се точно зад ъгъла. Вестниците гръмнаха: Нарушаване на реда и закона в задния двор на Министър-Председателя…
— И като за капак на всичко, — каза Фъдж, почти без да слуша Министър-Председателя, — имаме диментори, които се разхождат навсякъде и нападат хора отляво, отдясно и в центъра…
В едно далечно, щастливо време, това не би имало никакъв смисъл за Министър-Председателят, но той бе по-мъдър сега.
— Мислех, че Дименторите пазят затворниците в Азкабан? — каза той предпазливо.
— Пазеха го, — каза Фъдж с досада. — Но вече не. Зарязали са затвора и са се присъединили към Този-Който-Не-Бива-Да-Се-Назовава. Няма да се преструвам, че това не беше очаквано.
— Но, — каза Министър-Председателят с чувство за наближаващ ужас, — не ми ли казахте, че това са същества, които изсмукват щастието и надеждата от хората?
— Точно така. И се размножават. Това причинява мъглата.
Министър-Председателят потъна, с омекнали колене, в най-близкият стол. Мисълта, че невидими създания вилнеят, източвайки щастието на гласоподавателите му, го караше да припадне.
— Ала моля ви се, Фъдж — трябва да направите нещо! То е ваша отговорност като Министър на Магията!
— Скъпи мой Министър-Председателю, нима наистина вярвате, че аз съм Министър на Магията след всичко, което се случи? Уволниха ме преди три дни. Още преди две седмици цялото магьосническо общество се бе развикало, че е време да напусна. За първи път ги видях толкова обединени за целия си мандат! — каза Фъдж със смел опит да се усмихне.
Министър-Председателят загуби дар-слово. Въпреки че бе възмутен от позицията, в която бе поставен, той не можеше да не изпита съжеление към подтиснатият човек, който седеше пред него.
— Много съжалявам, — каза той накрая. — Има ли нещо, което мога да направя?…
— Много мило от ваша страна, Министър-Председателю, но няма какво. Изпратиха ме тук, за да ви изясня сегашните събития и да ви представя моя последовател. Мислех, че вече ще бъде тук, но, разбира се, е много зает в момента — с всичко, което се случва…
Фъдж се обърна към портрета на грозния малък човек с дългата и къдрава сребърна перука, който ровеше в ухото си с края на едно перо.