Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Ах… Mинистър-Председателю, — каза Корнелиус Фъдж, крачейки с протегната ръка. — Радвам се да ви видя отново.
Mинистър-Председателят не можеше да отвърне на комплимента и затова не каза нищо. Не се радваше особено, че отново се среща с Фъдж, чийто чести посещения, освен че бяха алармиращи, обикновено вещаеха неприятности.
Oще повече, че Фъдж изглеждаше измъчен. Той беше по-слаб, по-плешив, по-мрачен и лицето му се бе сбръчкало.
Министър-Председателят бе виждал подобно изглеждащи политици и знаеше, че това вещае нещо лошо.
— Как мога да ви помогна? — каза той, здрависвайки се с Фъдж, и посочвайки му да седне на стола пред бюрото.
— Трудно ми е да започна, — промърмори Фъдж, придърпвайки стола към себе си и поставяйки зеленото си бомбе на коленете си. — Каква седмица, каква седмица…
— И вие ли сте имали лоша? — попита Mинистър-Председателят, oпитвайки да се изрази така, че да излезе, че има достатъчно на паницата си и без Фъдж да му слага допълнително.
— Да, разбира се, — каза Фъдж, потърквайки очите си oт умора и гледайки изтощено Министър-Председателя. — Моята седмица бе същата като вашата. Мостът Брокдейл, убийствата Боунс и Ванс… да не споменаваме за шумотевицата в Уест Каунтри…
— Вие-ъъ-вашите-искам да кажа, че някои от вашите хора са-са били замесени в тези-тези неща?
Фъдж изгледа сурово Mинистър-Председателят.
— Разбира се, че са били, — каза той. — Сигурно вече сте осъзнали какво става?
— Аз… — заекна Mинистър-Председателят.
Точно това поведение го караше толкова да не харесва посещенията на Фъдж. Все пак, той бе Mинистър-Председателят и не обичаше да го карат да се чувства като арогантен ученик. Ала разбира се, винаги беше така, още от първия момент, в който той бе срещнал Фъдж, още веднага щом бе станал Министър. Той си го спомняше сякаш беше вчера и знаеше, че спомените ще го преследват до деня на смъртта му. Той бе седял в същия този офис, наслаждавайки се на триумфа, за който мечтаеше от години, когато чу някой да кашля, също както тази вечер, и се обърна за да открие, че грозният малък портрет се опитва да го заговори, съобщавайки, че Министърът на Магията ще пристигне и ще се представи всеки момент.
Естествено, той си помисли, че дългата кампания и умората от изборите го е накарала да си въобрази. Той бе съвършено изплашен, че някакъв портрет му говори, въпреки че това бе далече от това, което почувства когато току-що обявеният магьосник бе изкочил от камината и бе разтърсил ръката му.
Той бе останал безмълвен по време на любезното обяснение на Фъдж за вещици и магьосници, които живеели измежду хората, и че той нямаше да има нужда да се безпокои за тях, защото Министерството на Магията се занимава с тях и предoтвратява цялата не-магическа популация да забележи, че те въобще съществуват. Toва обаче бе много сложна работа, както самият Фъдж бе казал, която включва от отговорно използване на метли до държане на Драконовата популация под контрол (тук Mинистър-Председателят си спомни, че бе стиснал здраво бюрото си за подкрепа). След което Фъдж бе потупал бащински шашнатия Министър.
— Не се безпокойте, — бе казал той, — има вероятност никога да не ме видите повече. Ще ви притесня едва когато има нещо наистина сериозно при нас, което може да има ефект и върху мъгълите — не-магическия народ, исках да кажа. Иначе — живейте си живота. О, и бих казал, че вие го приехте по-добре, отколкото предшественикът ви. Опита се да ме изхърли през прозореца — помислил си, че съм някаква измислица на противниците му. —
В този момент Mинистър-Председателят най-накрая бе възвърнал гласа си.
— Вие — вие… не си измисляте, нали?
Това бе неговата последна, отчаяна надежда.
— Не, — каза Фъдж нежно. — Не, страхувам се, че не. Вижте.
И той бе превърнал чашата за чай на Министъра в морско свинче.
— Но тогава, — каза Mинистър-Председателят с треперлив глас, — защо предишният Министър не ме предупред?
Тук Фъдж се засмя.
— Но, скъпи Министре, вие бихте ли казали някога на някого за това?
Все още хихикайки, Фъдж бе метнал някаква пудра в камината, беше стъпил в светлозелените пламъци и бе изчезнал със свистящ звук. Министър-Председателят бе останал неподвижен и бе осъзнал, че няма да посмее да разкаже тази случка на нито една душа докато бе жив, но и без това — кой ли би му повярвал?
Шокът бе отнел известно време да премине. Известно време той се бе опитвал да се убеди, че Фъдж е просто една халюцинация, която се дължи на безсънните нощи по време на изтощителната му кампания. В напразен опит да се отърве от всичко напомнящо му на случая, той бе дал морското свинче на племенницата си и бе инструктирал секретаря си да свали портрета на грозния малък човек, който бе оповестил пристигането на Фъдж. Но за негово учудване, оказа се невъзможно портретът да се свали.