Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Недоволството на Черния Лорд за моето късно пристигане изчезна, когато му обясних, че съм останал верен, въпреки че Дъмбълдор ме смяташе за негов човек. Да, Черният Лорд смяташе, че съм го напуснал завинаги, но е грешал!
— Но от каква полза си бил? — изръмжа Белатрикс. — Каква полезна информация си ни предал?
— Моята информация е предадена лично на Черния Лорд, — каза Снейп. — Ако той избере да не я сподели с теб…
— Той споделя всичко с мен! — избухна веднага Белатрикс. — Той ме нарича свой най-лоялен, най-предан…
— Наистина ли? Даже след това фиаско в Министерството?
— Това не беше моя вина! — зачерви се Белатрикс. — В миналото Черният Лорд ми е доверявал своите най-важни… ако Луциус не бе…
— Не смей, не смей да обвиняваш съпруга ми! — каза Нарциса с нисък и смъртоносен глас, поглеждайки към сестра си.
— Няма нужда да хвърляме вина върху никого. Каквото е сторено, е сторено.
— Но не от теб! — каза бясно Белатрикс. — Не, ти отново отсъстваше, когато ние останалите се сблъсквахме с опасности, нали така, Снейп?
— Заповедите ми бяха да остана назад, — каза Снейп. — Може би няма да се съгласиш с Черния Лорд, може би мислиш, че Дъмбълдор не би забелязал, ако се бях присъединил към смъртожадите да се бия с Ордена на Феникса? И — прощавай, говориш ми за опасности… бяхте изправени срещу шест тийнейджъра, нали така?
— Към тях се присъедини половината от Ордена, както ти добре знаеш. — озъби му се Белатрикс. — И докато сме на темата за Ордена, все още твърдиш, че не можеш да разкриеш къде е Щабът им, така ли?
— Не съм техният пазител на тайната, не мога да изрека името. Мисля, че разбираш как действа магията? Но Черният Лорд е задоволен с информацията, която съм му предал за Ордена. Доведе до наскорошното залавяне и убийство на Емили Ванс, както би предположила, и определено помогна за отърваването от Сириус Блек, за което ти давам пълни заслуги.
Той наклони глава и й отдаде чест. Изражението й не омекна.
— Избягваш последния ми въпрос, Снейп. Хари Потър. Можеше да го убиеш по всяко време през тези пет години. Не си го сторил. Защо?
— Не си ли обсъждала този въпрос с Черния Лорд? — попита Снейп.
— Той… ние напоследък… питам теб, Снейп!
— Ако бях убил Хари Потър, Черният Лорд не би могъл да използва кръвта му, за да се регенерира, ставайки безсмъртен…
— Твърдиш, че си предвидил неговата полза! — подигра се Белатрикс.
— Не го твърдя; нямах си на представа какви бяха неговите планове за момчето; вече признах, че смятах Черния Лорд за мъртъв. Само се опитвам да обясня, че Черният Лорд не съжалява, че Хари Потър е оцелял, поне до преди година…
— Но защо си го държал жив?
— Не си ли ме разбрала? Защитата на Дъмбълдор ме държеше извън Азкабан! Не си ли съгласна, че ако убия любимия му ученик, това ще го обърне срещу мен? Но има и още нещо. Трябва да ти напомня, че когато за пръв път Потър пристигна в Хогуортс, около него се въртяха много истории, слухове, че самият той е велик Черен магьосник, което обясняваше как е оцелял след атаката на Черния Лорд. Наистина много от старите последователи на Черния Лорд смятаха Потър за точка, около която ще можем да се обединим отново. Бях любопитен, признавам, и не бях склонен да го убия от момента, в който той стъпи в замъка. Разбира се, установих много скоро, че той няма никакъв талант. Измъквал се е от няколко трудни ситуации с помощта на по-талантливи приятели. Той е посредствен, противен и самодоволен, също както баща му преди него. Направил съм всичко по силите си да го изхвърлят от Хогуортс, където той едва ли принадлежи, но да го убия или да го оставя да бъде убит пред мен? Бих бил глупак да рискувам, когато Дъмбълдор бе наблизо.
— И след всичко това, ние трябва да ти повярваме, че Дъмбълдор никога не те е подозирал? — попита Белатрикс. — Че няма никаква представа към кого е истинската ти преданост, че той безусловно ти вярва?
— Аз изиграх добре моята част, — каза Снейп. — Пропускаш най-голямата слабост на Дъмбълдор: той вярва в най-доброто у хората. Замаях го с един разказ за дълбоко разкаяние от дните ми като смъртожаден, когато се присъединявах към персонала, и той ме прие с широко разтворени ръце. Дъмбълдор е велик магьосник — о, да, така е, — (защото Белатрикс бе издала признак на засегнатост) — дори Черният Лорд го потвърждава. Обаче съм доволен да съобщя, че Дъмбълдор остарява. Дуелът миналият месец с Черния Лорд го е разтърсил. Той е претърпял сериозни наранявания, защото реакциите му са по-бавни, отколкото бяха някога. Но след всичките тези години той никога не е спрял да вярва на Сивъръс Снейп и тук лежи моето огромно значение за Черния Лорд.