Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Когато няколко дърводелеца, един или двама строители, историк по изкуството и Mинистърът на Финансите неуспешно се бяха опитали да отлепят портрета от стената, Mинистър-Председателят бе принуден да изостави опита си и просто реши да се надява, че това нещо ще си остане неподвижно и тихо до края на мандата. Понякога с края на окото си той бе виждал обитателя на картината да се прозява, да си чеше носа; даже един или два пъти бе напуснал рамката си, оставяйки нищо освен едно кафяво платно зад себе си. Обаче той се бе тренирал да не гледа често картината и винаги да си казва, че просто си въобразява, когато нещо такова се случеше.
Обаче след три години, във вечер много като тази, Mинистър-Председателят бе сам в офиса си, когато портретът отново бе оповестил пристигането на Фъдж, който бе изкочил от камината — целият подгизнал и изглеждайки паникьосан. Преди Mинистър-Председателят да може да попита, защо капе по килима му, Фъдж започна да oбяснява за затвор, който Mинистър-Председателят не бе чувал, за човек на име Сериозният Блек, за нещо, което звучеше като Хогуортс и за момче, наречено Хари Потър, и всичко това нямаше никакъв смисъл за Министъра.
— …Току-що идвам от Азкабан, — задъхал се бе Фъдж, изтисквайки голямо количество вода от бомбето си в джоба си. — Средата на Северното море, нали знаете, неприятен полет… Дименторите беснеят… — той потръпна — Никога не е имало бягство преди. Както и да е, трябваше да дойда при вас. Блек е известен убиец на мъгъли и може би планира да се присъедини към Вие-знаете-кой… но, разбира се, вие не знаете кой е Вие-знаете-Кой! — Той се бе втренчил безнадеждно в Министъра за момент; после каза: — Е, седнете, седнете, по-добре да ви обясня… дайте да пийнем малко уиски…
На Mинистър-Председателя никак не му бе харесало да му нареждат да седне в собствения си офис, още повече да му предлагат от собственото му уиски, но седна въпреки всичко. Фъдж бе извадил пръчката си и бе измагьосал две големи чаши, пълни с кехлибарена течност от въздуха, беше бутнал една от тях в ръката на Министъра и бе придърпал един стол. Фъдж беше говорил повече от час. По едно време бе отказал да каже определено име на глас, затова го бе написал на лист хартия, което бе набутал в свободната ръка на Mинистър-Председателя. Когато най-накрая Фъдж се бе изправил да си тръгне, Mинистър-Председателят се бе изправил също.
— Значи мислите, че… — той бе хвърлил един бегъл поглед към името в лявата му ръка, — Лорд Вол…
— Този-Който-Не-бива-Да-Се-Назовава! — озъби му се Фъдж.
— Съжалявам… значи мислите, че този Този-Който-Не-бива-Да-Се-Назовава е жив?
— Ами, Дъмбълдор твърди, че е жив, — каза Фъдж, закопчавайки мантията си, — но така и не го намерихме. Ако ме питате, и да е жив, не е опасен, поне без подкрепа, затова Блек е този, за който трябва да се тревожим. Ще предупредите хората, нали? Прекрасно. Е, надявам се да не се виждаме пак, Mинистър-Председателю! Лека нощ.
Но те се бяха видяли отново. По-малко от година по-късно един изтормозено изглеждащ Фъдж се бе появил от въздуха в офиса на Министър-Председателя, за да го осведоми, че е имало малко обезпокояване по време на Световното Първенство по Коидич (или поне му бе прозвучало така), и че няколко мъгъла са били „замесени“, но не бивало Mинистър-Председателят да се тревожи от факта, че Тъмният Знак се бе появил отново, което не значело нищо; Фъдж бе сигурен, че е било просто един инцидент, а офисът за Връзка с мъгълите се бе заел с всички модификации на паметта, докато говореха.
— О, да, за малко да забравя, — бе добавил Фъдж. — Внасяме три чужди дракона и един сфинкс за Тримагическия Турнир, дискретно, но от Отдела за Регулиране и Контрол на Магическите Създания ми казаха, че е нужно да ви осведомя, че внасяме много опасни създания в държавата.
— Аз… какво… дракони? — издърдори Mинистър-Председателят.
— Да, три, — каза Фъдж. — И един сфинкс. Е, желая ви приятен ден.
Mинистър-Председателят се бе надявал, че драконите и сфинксовете ще бъдат най-лошото, но не. По-малко от две години по-късно, Фъдж бе изкочил от огъня отново, този път с новините, че е имало масово бягство от Азкабан.
— Масово бягство? — бе повторил Mинистър-Председателят стреснато.
— Няма нужда да се притеснявате, няма нужда! — бе извикал Фъдж вече с един крак в пламъците. — Ще ги заловим за нула време — само реших, че трябва да знаете.
И преди Mинистър-Председателят да може да извика „Я чакайте малко!“, Фъдж бе изчезнал в дъжд от зелени искри. Каквото и да казваха пресата и oпозицията, Mинистър-Председателят не бе глупав човек. Не му бе убегнало да забележи, въпреки уверенията на Фъдж на първата им среща, че те се срещат доста често, или че всеки път, когато Фъдж излизаше от огъня, той изглеждаше все по-нервен. Колкото и да не обичаше да мисли за Министъра на Магията (или както той наричаше Фъдж в главата си Другият Министър), Mинистър-Председателят не можеше да прави друго освен да се страхува от следващия път, когато Фъдж го снабди с още по-лоши новини. Затова при вида на Фъдж, който излизаше от огъня за пореден път, изглеждайки раздърпан, раздразнителен и изненадан, че Mинистър-Председателят не знае защо точно е дошъл, бе най-лошото нещо, което се бе случило през тази наистина мрачна седмица.