Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Сивъръс. — каза тя с пресилен шепот. — Може ли да говоря с теб? Спешно е.
— Ама разбира се.
Той се отдръпна, за да й позволи да влезе. Без да свали качулката си, сестра й влезе без покана.
— Снейп, — каза тя рязко, докато минаваше покрай него.
— Белатрикс, — отговори й той, а устата му леко се изкриви в подигравателна усмивка, докато затваряше вратата.
Те бяха влезли направо в малката всекидневна, която изглеждаше като затворническа килия. Стените бяха напълно покрити с книги, повечето с корици от черни и кафяви кожи; изтъркан диван, старо кресло и разнебитена маса бяха подредени в кръга от светлина, хвърлен от свещника, който висеше от тавана. Във въздуха се чувстваше пренебрежение към мястото, като че ли беше необитаемо.
Снейп посочи на Нарциса да седне на дивана. Тя свали мантията си, остави я настрана и седна, гледайки белите си и треперещи ръце, свити в скута й. Белатрикс свали качулката си по-бавно. С черна коса, колкото руса бе косата на сестра й, с тежки клепачи и силна челюст, тя не сваляше погледа си от Снейп, докато отиваше зад сестра си.
— Е, с какво мога да ви помогна? — попита Снейп, сядайки в канапето срещу двете сестри.
— Ние… ние сме сами, нали? — попита тихо Нарциса.
— Да, разбира се. Е, Опаш е тук, но не броиме паразитите, нали?
Той посочи с пръчката си стената с книги зад него и с шумен трясък се отвори една скрита врата, разкривайки тясно стълбище, на което стоеше замръзнал малък човек.
— Както очевидно си разбрал, Опаш, имаме гости, — каза лениво Снейп.
Човекът бавно и прегърбено слезе по последните няколко стъпала и влезе в стаята. Той имаше малки и воднисти очи, заострен нос и се усмихваше глупаво. Лявата му ръка милваше другата, която изглеждаше така, сякаш е надянал сребърна ръкавица.
— Нарциса! — каза той с писклив гласец, — и Белатрикс! Колко мило…
— Опаш ще ни донесе напитки, ако желаете, — каза Снейп. — А после ще се върне в стаята си.
Опаш потръпна, сякаш Снейп го бе замерил с нещо.
— Аз не съм ти слуга! — изцвърча той, избягвайки погледа му.
— Наистина? Смятах, че Черният Лорд те изпрати тук за да ми асистираш.
— Да ти асистирам, да — но не да ти нося напитки, или да ти чистя къщата!
— Опаш, и представа си нямах, че копнееш за по-опасни задачи, — каза Снейп с насмешка. — Това лесно може да бъде уредено: ще говоря с Черния Лорд…
— Сам мога да говоря с него, ако искам!
— Разбира се, че можеш, — каза Снейп подигравателно. — Но през това време ни донеси напитки. Малко от елфското вино би било хубаво.
Опаш се поколеба за малко, изглеждайки така, като че ли иска да спори, но се обърна и се отправи към втора тайна врата. Те чуха блъскане и чукане на бутилки. След няколко секунди той се бе завърнал, носейки една прашна бутилка и три чаши върху поднос. Остави ги на разнебитената маса и избяга от тяхното присъствие, затръшвайки покритата с книги врата.
Снейп наля в трите чаши кървавочервено вино и подаде две от тях на сестрите. Нарциса измърмори думи на благодарност, докато Белатрикс не каза нищо и продължи да гледа Снейп намръщено. Това явно не го безпокоеше, защото той излгеждаше някакси развеселен.
— За Черният Лорд, — каза той, вдигайки чашата си, и я пресуши.
Сестрите го последваха. Снейп отново им напълни чашите. Докато Нарциса взимаше втората чаша с вино, тя каза бързо:
— Сивъръс, много съжалявам, че дойдох така, но трябваше да те видя. Ти си единственият, който може да ми помогне…
Снейп вдигна ръка, за да я спре, след това отново посочи с пръчката си скритата врата. Чу се шумен трясък и цвърчене, последвано от звука на тичане нагоре по стълбите.
— Мойте извинения, — каза Снейп. — Напоследък се е научил да подслушва, не знам какво иска да постигне… та какво казваше, Нарциса?
Тя пое дълбок, тръпнещ дъх и започна отново.
— Сивъръс, знам, че не бива да съм тук. Казаха ми да не казвам на никогo, но…
— Тогава си дръж езика зад зъбите! — озъби се Белатрикс. — Особено пред тази компания!
— „Тази компания“? — повтори Снейп. — И как да разбирам това, Белатрикс?
— Че не ти вярвам, Снейп, както ти добре знаеш!
Нарциса издаде звук от сухо хълцване и покри лице с ръцете си. Снейп постави чашата си на масата и се облегна назад с ръце върху облегалките на креслото, усмихвайки се на намръщеното лице на Белатрикс.
— Нарциса, мисля, че трябва да чуем какво напира да ни каже Белатрикс; ще ни спаси от много досадни прекъсвания. Е, Белатрикс, продължавай, — каза Снейп. — Защо така не ми вярваш?
— Хиляди причини! — каза тя високо, заобикаляйки дивана, за да сложи чашата си на масата. — Къде да започна! Къде беше, когато Черният Лорд падна? Защо не направи опит да го потърсиш, докато той бе изчезнал? Какво правеше през всички тези години, докато живееше под покровителството на Дъмбълдор? Защо попречи на Черния Лорд да вземе Философския Камък? Защо не се върна веднага щом Черният Лорд се възроди? И защо, Снейп, Хари Потър е още жив, след като си имал възможност да го елиминираш?