Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Скримджър се обърна бавно на мястото си и размени недоверчив поглед с Фъдж, който този път успя да се усмихне, и каза любезно:
— Проблемът е, Министър-Председателю, че и другата страна също може да прави магии.
И с това двата магьосника стъпиха един след друг в яркия зелен огън и изчезнаха.
2. Улица „Спинърс Енд“
На много мили оттам студената мъгла, която се притискаше до прозорците на Министър-Председателя, се носеше над една мръсна река, която течеше между покрити с боклуци брегове. Огромният комин на една изоставена мелница стърчеше зловещо и мрачно. Нямаше никакъв звук освен шепота на черната вода и нямаше следа от живот освен една мършава лисица, която душеше за останки от риба във високата трева.
Но тогава с едно много тихо „пук“ една тънка, качулата фигура се бе появила от въздуха на брега на реката. Лисицата замръзна, наблюдавайки внимателно този нов феномен. Фигурата се огледа и след това закрачи леко, а мантията й шумолеше по тревата.
Но тогава с едно още по-силно „пук“ друга качулата фигура се бе материализирала.
— Чакай!
Резкият вик стресна лисицата, която вече беше легнала в гъстълака. Изкочи от скривалището си и тръгна да бяга нагоре по брега. Лумна зелена светлина, чу се скимтене и лисицата падна на земята мъртва.
Втората фигура я преобърна с крак.
— Само лисица, — каза женски глас под качулката. — Помислих, че е Аврор… Сиси, чакай!
Но жертвата й, която бе спряла и се бе обърнала накъдето се бе появила зелената светлина, вече се катереше нагоре по брега, където лисицата бе току-що умряла.
— Сиси… Нарциса… слушай ме…
Втората жена хвана първата за ръката, но тя я отблъсна.
— Връщай се, Бела!
— Трябва да ме изслушаш!
— Достатъчно те слушах. Решила съм. Остави ме на мира!
Жената, наречена Нарциса, се изкачи на брега, където стари перила разделяха реката от една тясна павирана улица. Другата жена, Бела, я следваше. Те стояха една до друга, гледайки редиците от разнебитени, тухлени къщи с прозорци, потънали в мрака.
— Той живее тук? — каза Бела с презрение. — Тук? В това мъгълско бунище? Ние сигурно сме единствените от нашия вид, които сме…
Но Нарциса не слушаше; тя беше преминала по перилата и бързаше нагоре по пътя.
— Сиси, чакай!
Бела я следваше, а мантията й се вееше зад нея; тя видя как Нарциса се стрелна между къщите към друга идентична улица. Някои от уличните лампи бяха развалени; двете жени тичаха ту в светлината, ту в непрогледна тъмнина. Преследвачът настигна жертвата си точно когато завиваше зад ъгъла, този път успявайки да я задържи за ръката и обръщайки я, за да бъдат една срещу друга.
— Сиси, не бива да го правиш, не можеш да му вярваш…
— Черният Лорд му вярва, нали?
— Черният Лорд е… мисля, че е… сгрешил. — задъха се Бела, а очите й блеснаха под качулката й, докато оглеждаха дали наистина са сами. — Наредиха ни да не говориме с никого относно този план. Това ще бъде предателство към Черният Лорд.
— Пусни ме, Бела! — озъби се Нарциса, извади магическата си пръчка изпод мантията и я насочи заплашително в лицето на другата.
Бела се изсмя.
— Сиси, собствената ти сестра? Не би…
— Няма нещо, което не бих направила сега! — въздъхна Нарциса с нотка истерия в гласа си. Докато сваляше пръчката си като нож, се появи нова светлина. Бела пусна ръката на сестра си като изгорена.
— Нарциса!
Но Нарциса бе избързала напред. Потривайки ръката си, преследвачът й я последва, спазвайки дистанция, докато навлизаха все по-надълбоко в лабиринта от тухлени къщи. Най-накрая Нарциса забърза нагоре по една улица, наречена „Спинърс Енд“, над която стърчеше комина на мелницата, подобен на огромен пръст. Стъпките й отекваха на паважа, докато тя преминаваше покрай заковани и счупени прозорци; най-накрая стигна до последната къща, от която струеше слаба светлина.
Тя почука на вратата преди Бела, проклинайки под носа си, да я беше настигнала. Заедно те стояха чакайки и задъхвайки се, вдишваха миризмата на мръсната река, която се носеше с нощния бриз. След няколко секунди те чуха движение зад вратата и тя се отвори. Част от човек можеше да бъде забелязана как ги наблюдава, човек с дълга черна коса, която бе образувала завеса пред едно бледо лице и черни очи.
Нарциса свали качулката си. Лицето й беше толкова бледо, че изглеждаше все едно блести в мрака; дългата руса коса, която се спускаше надолу, й придаваше вид на удавник.
— Нарциса! — каза мъжът, отваряйки вратата така, че малко светлина и падна върху сестра й. — Каква приятна изненада!