Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Тя направи пауза, а гърдите й се издигаха и сваляха много бързо, бузите й се бяха зачервили. Зад нея Нарциса седеше безмълвна, все още с лице в ръцете си.
Снейп си усмихна.
— Преди да ти отговоря — о, да, Белатрикс, ще ти отговоря! Може да донесеш моите думи на тези, които си шепнат зад гърба ми, за моето предателство към Черният Лорд! Преди да ти отговоря, нека аз ти задам един въпрос. Не смяташ ли, че Черният Лорд не ми е задавал всеки един от тези въпроси? И наистина ли смяташ, че ако не му бях дал задоволителни отговори, щях да седя сега тук и да разговарям с теб?
Тя се поколеба.
— Знам, че ти вярва, но…
— Мислиш, че е сгрешил? Или че аз по някакъв начин съм го измамил? Измамил съм Черният Лорд, най-великият магьосник, най-добрият Легимент, който светът някога е познавал?
Белатрикс не каза нищо, но за първи път изглеждаше объркана. Снейп не й обърна внимание. Той отпи от чашата си и продължи:
— Питаш къде бях при падението на Черният Лорд. Бях там, където той ми бе заповядал да бъда, в Хогуортс, Училището за Магия и Вълшебство, защото той бе пожелал да шпионирам Албус Дъмбълдор. Предполагам знаеш, че по негова заповед заех поста?
Тя кимна почти незабелязано и отвори уста, но Снейп я изпревара.
— Питаш защо не го потърсих след като той изчезна. Поради същатата причина заради която и Ейвъри, Яксли, Карови, Грейбек, Луциус, — той наклони леко глава към Нарциса, — и много други не го направиха. Смятах го за свършен. Не се гордея с това, сгреших, но ето… ако той не бе простил на тези, които бяха загубили вяра, сега щеше да има много малко последователи.
— Щеше да има мен! — каза Белатрикс разгорещено. — Мен, която прекарах толкова много години в Азкабан за него!
— Да, наистина много похвално, — каза отегчено Снейп. — Разбира се, не си му била от голяма полза в затвора, но жестът е неоценим…
— Жест! — изпищя тя; в яростта си изглеждаше леко луда. — Докато аз търпях Дименторите, ти остана в Хогуортс като домашен любимец на Дъмбълдор!
— Не съвсем, — каза Снейп спокойно. — Той не искаше да ми даде поста на учител по Защитата Срещу Черните Изкуства. Смятал, че, ах… ще ме изкуши да се върна към старите си навици.
— Това ли е жертвата ти за Черният Лорд? Да не преподаваш любимия си предмет? — подигра му се тя. — Защо остана, Снейп? Да не би да шпионираше за господар, който си смятал за мъртъв?
— Съвсем не, — каза Снейп, — въпреки че Черният Лорд е доволен, че никога не съм напуснал поста си: имах да му предам шестнадесет години информация за Дъмбълдор, когато той се завърна. Смятам малко по-ценно отколкото безкрайни напомняния колко неприятен е Азкабан…
— Но ти остана.
— Да, Белатрикс, останах, — каза Снейп, издавайки леко нетърпение за първи път. — Имах удобна работа, която предпочитах пред това да гния в Азкабан. Те арестуваха смъртожадни тогава, както знаеш. Защитата на Дъмбълдор ме пазеше извън затвора, беше много удобно и аз го я използвах. Повтарям: Черният Лорд не се оплаква, че останах, затова не знам защо ти го правиш.
— Мисля, че след това искаше да знаеш, — продължи той, защото Белатрикс показваше всякакви признаци да го прекъсне, — защо застанах пред Черния Лорд, когато той се опита да вземе Философския Камък. Той не знаеше дали да ми вярва… Е, това е лесно. Беше си помислил, като теб, че от верен смъртожаден съм се превърнал в човек на Дъмбълдор. Той беше в окаяно състояние, използвайки тялото на посредствен магьосник. Не посмя да се разкрие на бивш съюзник, защото този съюзник би го издал на Дъмбълдор или на Министерството. Искрено съжалявам, че той не ми се довери. Иначе щеше да се върне три години по-рано. Но тогава аз виждах само алчния и незаслужаващ Куиръл, който се опитва да открадне Камъка, и признавам, направих всичко възможно да му попреча.
Устата на Белатрикс се изкриви все едно бе взела противна доза лекарство.
— Но ти не се върна, когато усети паренето на Черния Знак…
— Правилно. Върнах се два часа по-късно, по заповед на Дъмбълдор.
— По заповед на Дъмбълдор…?
— Мисли! — каза Снейп, отново нетърпелив. — Мисли! Изчаквайки два часа, само два часа, аз си осигурих да остана като шпионин в Хогуортс! Позволявайки на Дъмбълдор да вярва, че съм се върнал на страната на Черния Лорд само защото той ми бе заповядал, ми позволи да предавам информация за Дъмбълдор и Ордена на Феникса! Помисли, Белатрикс: Черният Знак се проясняваше с месеци. Знаех, че ще се върне. Всеки смъртожаден го знаеше! Имах достатъчно време да помисля какво да правя, да планирам следващия си ход, да избягам като Каркаров, нали?