Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Не мога ли просто да се преструвам?
— Не.
Тя беше там, в стаята на баща си. Разтреперано отмести картината и разкри касата в стената. Вдигна ключа и се спря.
— Душата на мама е вътре.
— Ммм… не. Не е душата ѝ. Това, което взе душата ѝ.
Шалан отключи касата, отвори я и откри вътрешността. Малък Меч. Пъхнат набързо вътре — върхът му пронизваше стената, а ефесът бе насочен към нея.
— Това си бил ти — прошепна тя.
— Ммм… да.
— Татко те е взел от мен — продължи Шалан — и е опитал да те скрие тук. Разбира се, било е безполезно. Ти си изчезнал веднага щом той е заключил касата. Станал си на мъгла. Той не е разсъждавал ясно. Ние двамата не сме разсъждавали ясно.
Тя се обърна.
Червен килим. Някога бял. Приятелят на майка ѝ лежи на пода, а ръката му кърви, при все че не тази рана го е убила. Шалан отиде до другото тяло, паднало с лицето надолу, в красива рокля в синьо и златно. Червената коса се бе разпиляла като шарка около главата.
Шалан коленичи, обърна тялото на майка си и видя главата с изгорелите очи.
— Защо тя опита да ме убие, Шарка? — прошепна тя.
— Ммм…
— Започна, когато тя откри какво мога да правя.
Сега си го припомни. Идването на майка ѝ заедно с някакъв неин непознат на Шалан приятел, за да застане срещу баща ѝ. Крясъците на майка ѝ; тя спори с баща ѝ.
Майка ѝ нарича Шалан една от тях.
Баща ѝ се намесва. Приятелят на майка ѝ е с нож, двамата се сборват, ръката на приятеля е порязана. Кръв на килима. Онзи е надвил, най-накрая задържа татко долу, прикован на земята. Мама взима ножа и идва за Шалан.
И тогава…
И тогава Меч в ръцете на Шалан.
— Татко убеди всички, че я е убил той — прошепна Шалан. — Че е убил жена си и любовника ѝ в пристъп на гняв, докато всъщност ги убих аз. Той излъга, за да ме защити.
— Знам.
— Тази тайна го унищожи. Тя унищожи цялото ни семейство.
— Знам.
— Мразя те — прошепна тя, загледана в мъртвите очи на майка си.
— Знам — тихо прошепна Шарка. — Най-накрая ще ме убиеш и ще получиш отмъщението си.
— Не искам отмъщение. Искам семейството си.
Шалан се обгърна с ръце, зарови глава в тях и заплака, докато илюзията стана на бял дим, а после изчезна и я остави в празната стая.
Мога единствено да заключа, забързано пишеше Амарам, а глифите му представляваха бърканица от небрежно изписано мастило, че ние успяхме, Рестарес. Съобщенията от войската на Далинар показват, че Пустоносните не само са били забелязани, но с тях се са сражавали. Червени очи, древни сили. Явно са стоварили нова буря върху този свят.
Той вдигна глава от бележника и надзърна през прозореца. Каретата му трополеше по пътя из стана на Далинар. Всичките му войници бяха тръгнали, а останалите гвардейци бяха отишли да наблюдават заминаването им. Дори и при лошата си слава Амарам успя лесно да влезе в лагера.
Върна се към писмото. Не се радвам на този успех, написа той. Ще бъде загубен човешки живот. Това винаги е било наше бреме като Синове на Честта. За да се върнем към Вестителите, за да върнем властта на Църквата, ние трябва да поставим света в криза.
Ето я кризата. Тя е ужасна. Вестителите ще се завърнат. Как може да не се завърнат, с трудностите, пред които сме изправени сега? Но много ще загинат. Толкова много. Според Налан загубите били оправдани. Вън от това, скоро ще имам повече сведения. Когато ти пиша отново, надявам се да го направя от Уритиру.
Каретата спря и Амарам отвори вратата. Подаде писмото на жената-кочияш, Пама. Тя го взе и бръкна в чантата си за далекосъобщителя, за да го изпрати до Рестарес. Сам щеше да го направи, но не можеш да използваш далекосъобщител в движение.
Пама щеше да унищожи хартията, щом приключи. Амарам хвърли поглед към сандъците на гърба на каретата; носеха ценен товар, сред него всичките му карти, бележки и теории. Трябваше ли да ги остави при своите войници? Докарването на петдесет въоръжени мъже в стана на Далинар непременно щеше да привлече внимание, дори и при бъркотията там, тъй че им нареди да го чакат в равнината.
Трябваше да се движи. Отдалечи се от каретата и нахлупи качулката на наметалото си. Земята около храмовете при Далинар бе още по-безпорядъчна от останалите военни лагери, понеже много хора бяха дошли при ардентите в това напрегнато време. Подмина майка, която умоляваше един от тях да изгори молитва за съпруга ѝ, на служба във войската на Далинар. Ардентът неспирно повтаряше, че тя трябвало да си събира нещата и да върви с потеглилите през равнините кервани.