Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Светлината на сферите им показа нещо необичайно на стената пред тях. Шалан се смръщи, отърси умората си и пристъпи към него. Малко сгънато парче хартия, като карта. Тя погледна стражите си, които изглеждаха също тъй объркани.
Дръпна картата от стената — беше залепена с малко восък от хоботник. Под нея бе изписано името на Шалан. Не на Воал.
Името на Шалан.
Паника. Тревога. За миг тя изтегли светлината от фенера им и потопи коридора в мрак. От някакъв ходник наблизо обаче струеше светлина.
Тя я загледа. Газ понечи да провери, но Шалан го спря с движение на ръката.
Да бяга или да се сражава?
Да избягам къде?, попита се тя. Тя колебливо пристъпи до вратата и отново махна на гвардейците си да отстъпят.
Вътре беше Мраизе и гледаше през голям неостъклен прозорец, надвесен над друг дял от вътрешността на кулата. Той се обърна към нея, изкривен и белязан, ала някак си изискан в своето господарско облекло.
Така. Бяха я разкрили.
Аз вече не съм дете, което се крие в стаята си, когато дойде караницата, твърдо си рече тя и влезе в стаята. Ако побягна от този човек, той ще ме разглежда като плячка.
Пристъпи право до него, готова да призове Шарка. Шарка не беше като другите Мечове; Шалан вече признаваше това. Той можеше да се появи по-бързо от задължителните десет удара на сърцето.
Беше го правил преди. Тя не желаеше да признае, че е способен на това. Да признае това означаваше да признае твърде много.
Колко още от лъжите ми, мина ѝ през ума, ме удържат от неща, които мога да постигна?
Но тя се нуждаеше от лъжите си. Нуждаеше се от тях.
— Ти ме поведе на голям лов, Воал — продума Мраизе. — Ако способностите ти не се бяха проявили при спасяването на войските, може би никога нямаше да открия лъжливата ти самоличност.
— Воал е лъжливата самоличност, Мраизе — възрази Шалан. — Аз съм себе си.
Той я огледа.
— Не мисля така.
Шалан устоя на погледа му, но трепереше отвътре.
— Намираш се в любопитно положение — продължи Мраизе. — Ще криеш ли истинската природа на силите си? Аз можах да отгатна какви са, но другите няма да бъдат тъй досетливи. Може да видят само Острието и да не запитат какво още можеш да правиш.
— Не разбирам защо си се загрижил за това.
— Та ти си една от нас — отвърна Мраизе. — Ние се грижим за своите.
Шалан се намръщи.
— Ти обаче откри лъжата.
— Да не би да казваш, че не искаш да бъдеш една от Призрачната кръв?
Гласът му не беше заплашителен, но очите… в името на Бурите, тези очи биха пробили камък.
— Ние не каним кого да е.
— Вие убихте Ясна — просъска Шалан.
— Да. След като тя на свой ред беше убила няколко от нашите хора. Не смяташ, че ръцете ѝ не са били изцапани с кръв, нали, Воал?
Тя извърна поглед.
— Трябваше да предположа, че ще се окажеш Шалан Давар — продължи Мраизе. — Чувствам се глупак, задето не го видях по-рано. Твоето семейство отдавна е замесено в тези събития.
— Аз няма да ви помагам — отсече Шалан.
— Любопитно. Трябва да знаеш, че братята ти са в ръцете ми.
Тя го изгледа остро.
— Домът ти вече не съществува — обясни Мраизе. — Земите на семейството са били отнети от една от минаващите войски. Избавих братята ти от неразборията на войната за престола и ги водя насам. Семейството ти обаче има дълг към мен. Един Превръщател. Счупен.
Той пресрещна погледа ѝ.
— Колко е удобно, че по моята преценка ти, камичке, си Превръщател.
Тя призова Шарка.
— Ще те убия, преди да допусна да ги използваш за изнудване…
— Няма изнудване — отвърна Мраизе. — Ще пристигнат в безопасност. Подарък за теб. Можеш да вярваш думата ми, да изчакаш и да видиш. Споменавам вашия дълг само за да може това да… бъде възприето от ума ти.
Шалан държеше Меча, мислеше и се боеше.
— Защо? — най-накрая попита тя.
— Защото си невежа.
Мраизе пристъпи към нея и се надвеси.
— Ти не знаеш кои сме ние. Не знаеш какво опитваме да постигнем. Въобще, Воал, ти не знаеш много за каквото и да е. Защо баща ти се присъедини към нас? Защо брат ти потърси Разбиващите небето? Разбираш ли, проучил съм някои неща. Имам отговори за теб.
Той изненадващо се извърна от нея и тръгна към вратата.
— Ще ти дам време да размислиш. Явно смяташ, че новото ти място сред Сияйните те прави негодна за нас, но аз виждам нещата различно, както и моят бабск. Нека Шалан Давар бъде Сияен рицар, примерна и благородна. Нека Воал дойде при нас.