Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Пред него стоеше мъж в нова униформа в черно и сребърно. Имаше тъмнокафява кожа като на човек от земите на макабаките, но и светъл белег във вид на малък закривен полумесец на дясната буза. Едната си ръка държеше зад гърба, а с другата пъхна нещо в джоба на куртката си. Някакъв фабриал? Който свети ярко?
— Познавам те — схвана Сет. — Виждал съм те някъде по-рано.
— Виждал си ме.
Сет се помъчи да стане. Успя да се изправи на колене и се отпусна на тях.
— Как? — попита той.
— Чаках, докато не се удари в земята — обясни мъжът — изпотрошен и осакатен, а душата ти посечена, тоест несъмнено мъртъв. Тогава те възстанових.
— Невъзможно.
— Не и ако се направи преди умът да умре. Както един удавник може да бъде върнат към живота с подходящите грижи, ти можеше да бъдеш възстановен с подходящия фабриал. Разбира се, ако бях чакал още няколко мига, щеше да бъде твърде късно.
Той изговаряше думите спокойно и без чувство.
— Кой си ти? — попита Сет.
— Ти си прекарал толкова време да се подчиняваш на предписанията на своя народ и вяра и не успяваш да разпознаеш един от боговете си?
— Моите богове са духовете на камъните — прошепна Сет. — Слънцето и звездите. Не хората.
— Глупости. Твоят народ почита духовете на камъните, но ти не ги почиташ.
Този полумесец… разпознаваше го, нали?
— Ти, Сет — продължи мъжът — почиташ реда, нали? Следваш законите на обществото си до съвършенство. Това ме привлече, въпреки притеснението ми, че чувството замъглява твоята способност да разграничаваш. Способността ти да… отсъждаш.
Съд.
— Нин — прошепна той. — Онзи, когото тук наричат Налан или Нале. Вестителят на справедливостта.
Нин кимна.
— Защо ме спаси? — запита го Сет. — Нима мъчението ми не е достатъчно?
— Тези думи са безразсъдни — възрази Нин. — Не подхождат на някого, който ще учи при мен.
— Не искам да уча — отвърна Сет и се присви върху камъка. — Искам да бъда мъртъв.
— Това ли е? Наистина ли искаш това най-много? Ще ти го дам, ако това е истинското ти желание.
Сет стисна очи. В този мрак го чакаха писъците. Писъците на убитите от него.
Аз не съм грешал, рече си той. Не съм бил Неверен.
— Не — прошепна Сет. — Пустоносните се върнаха. Аз съм бил прав, а моят народ… те са грешали.
— Ти бе прогонен от дребнави хора без размах. Ще те науча на пътя на ония, които не са развалени от чувствата. Ти ще върнеш това при своя народ и ще донесеш справедливост за водачите на шин.
Сет отвори очи и вдигна поглед.
— Не съм достоен.
Нин вирна глава.
— Ти? Недостоен? Гледах те как се унищожаваш в името на реда, как следваш личния си кодекс, когато друг би побягнал или рухнал. Сет, сине на Нетуро, наблюдавах те как държиш на думата си до краен предел. Това е нещо, неясно на повечето хора — това е единственото наистина хубаво нещо на този свят. Съмнявам се, че съм откривал по-достоен за Разбиващите небето човек от теб.
Разбиващите небето? Та те бяха орден на Сияйните рицари.
— Аз унищожих себе си — прошепна Сет.
— Ти го направи и умря. Връзката ти с твоя Меч е прекъсната, всички връзки — духовни и телесни — са премахнати. Ти си прероден. Ела. Време е да посетиш своя народ. Обучението ти започва веднага.
Нин тръгна и се видя, че нещото, което държеше зад гърба си, бе меч в ножница.
Ти си прероден. Можеше ли… можеше ли Сет да се прероди? Можеше ли да накара писъците в сенките да изчезнат?
Ти си страхливец, каза Сияйният, човекът, който притежаваше вятъра. Някаква малка частица от Сет го смяташе за вярно. Нин обаче предлагаше нещо повече. Нещо различно.
Все още коленичил, Сет вдигна поглед към мъжа.
— Моят народ притежава другите Остриета на честта и ги съхранява хилядолетия. Ако трябва да им нося правосъдие, ще застана пред неприятели с Мечове и сила.
— Това не е трудно — отвърна Нин и погледна назад. — Донесох Меч за теб. Той съвършено съответства на задачата и на характера ти.
Той подхвърли големия си меч на земята. Оръжието се плъзна по камъка и се спря пред Сет.
Преди не бе виждал меч в метална ножница. А и кой би прибрал Меч в ножница? И самото Острие… черно ли беше? Един-два пръста от него се показаха, когато се плъзна по скалата.
Сет можеше да се закълне, че видя как от метала се отделя малка струйка дим. Като Светлината на Бурята, само че тъмна.
Здравей, обади се жизнерадостен глас в ума му. Искаш ли днес да разрушим малко зло?