Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Моаш седеше в края на каруцата, а тя тракаше и си вървеше по пътя на излизане от военните лагери. Можеше и да язди отпред, но не искаше да се отдалечава от доспехите си — бяха ги увили и прибрали тук. Скрити. Острието и Бронята може и да се водеха негови, но не се заблуждаваше какво ще стане, ако алетските знатни забележат, че се опитва да избяга с тях.
Возилото изкачи възвишението точно пред становете. Зад тях огромни върволици от хора се проточваха към Пустите равнини. Нарежданията на Върховния принц Далинар бяха ясни, но странни. Напускаха военните лагери. Всички парши трябваше да бъдат оставени, а хората да се отправят към средата на Пустите равнини.
Някои от Върховните принцове се подчиниха. Други не го направиха. Странно, но Садеас бе един от подчинилите се. Неговият стан се опразваше почти тъй бързо като лагерите на Себариал, Роион и Аладар. Явно всички потегляха, дори и децата.
Каруцата на Моаш спря. Миг по-късно Гробовния застана до края ѝ.
— Не биваше да се притесняваме за укриването — измърмори той, загледан в преселението. — Твърде са заети, че да ни обръщат внимание. Я виж там.
Край лагера на Далинар се бяха скупчили търговци. Правеха се, че си събират нещата за път, но не се забелязваше никакъв напредък.
— Мародери — отбеляза Гробовния. — Ще се впуснат да грабят в изоставените лагери. Проклети глупци. Заслужават да ги сполети това, което се задава.
— Какво се задава? — попита Моаш.
Чувстваше се като човек, захвърлен в развилняла се река, излязла от бреговете си след буря. Плуваше по течението, но едва удържаше глава над водата.
Опита да убие Каладин. Каладин. Всичко се разпадна. Кралят оцеля, силите на Каладин се върнаха, а Моаш… Моаш беше предател. И то двоен.
— Вечната Буря — обясни Гробовния.
Сега не изглеждаше тъй изискано, в изкърпените работни гащи и риза на беден тъмноок. С някакви капки за очи направи своите тъмни, а после нареди на Моаш да стори същото.
— И тя е?
— Диаграмата е неясна — продължи Гробовния. — Знаем думата само заради виденията на стария Гавилар. Според Диаграмата тя вероятно ще върне Пустоносните. Изглежда, че паршите са се оказали Пустоносните.
Той поклати глава.
— Преизподня. Тази жена е била права.
— Жена?
— Ясна Колин.
Моаш поклати глава. Не разбираше нищо от ставащото. Изреченията на Гробовния бяха като върволици от думи, които не си съответстват. Парши, Пустоносни? Ясна Колин? Сестрата на краля. Не беше ли загинала в морето? Какво знаеше Гробовния за нея?
— Кой си ти наистина? — попита Моаш.
— Родолюбец — отвърна Гробовния. — Точно както ти казах. Позволено ни е да следваме собствените си интереси и цели, докато не бъдем призовани.
Той поклати глава.
— Бях уверен, че тълкуването ми е точно, че ако отстраним Елокар, Далинар ще стане наш съюзник при задаващите се събития… Е, явно съм бъркал. Или това, или съм бил твърде бавен.
На Моаш му призля.
Гробовния го хвана за ръката.
— Горе главата, Моаш. Водя Броненосец със себе си и следователно моята работа не е била пълна загуба. Освен това можеш да ни кажеш за новия Сияен. Ще те запозная с Диаграмата. Имаме важна работа.
— Която е?
— Спасяването на целия свят, приятелю мой.
Гробовния го потупа и отиде към предния край на каруцата, където бяха останалите.
Спасяването на целия свят.
Разигравали са ме като един от десетимата глупци, помисли си Моаш с опряна в гърдите брадичка. А даже не знам как.
Каруцата отново затрака.
88
Човекът, който притежаваше ветровете
„1173090605 1173090801 1173090901 1173091001 1173091004 117300105 1173100205 1173100401 1173100603 1173100804“