Сияйни слова

Автор: Сандерсон Брендон
Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
ISBN: 978-619-193-003-6
Переводчик: Борис Шопов
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:

Най-сетне древните клетви бяха изречени и духчетата се завръщат. Хората търсят онова, което бе загубено. И се боя, че търсенето ще ги убие.
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете

Перейти на страницу:

Четиримата

„ТрябвадаимаотговорКакъвеотговорътТочкаПаршендитеЕдиноттяхДатесалипсващатачастицаЗаставиалетитедагиунищожатизцялопредионзидадобиесилатаимТящеизградимост“

Из „Диаграмата“, Подова дъска 17, откъс 2, всяка втора буква започва с първата

Далинар стоеше в мрака.

Обърна се и опита да си спомни как е дошъл до това място. В сянката видя мебели. Маси, килим, завеси от Азир с ярки цветове. Майка му винаги се бе гордяла със завесите.

Моят дом, рече си той. Както когато бях дете. Преди завоеванието, преди Гавилар…

Гавилар… Гавилар не беше ли мъртъв? Не, Далинар можеше да чуе как брат му се смее в съседната стая. Той беше дете. И двамата бяха деца.

Далинар прекоси сенчестата стая и изпита неясната радост от познатото. От това как нещата са такива, каквито трябва да бъдат. Беше извадил дървените си мечове. Имаше сбирка — всеки издялан като Меч. Твърде стар бе за тях сега, но все още му харесваше да ги притежава. Като сбирка.

Отиде до балконската врата и я отвори.

Окъпа го топла светлина. Дълбока, обгръщаща, проникваща светлина. Топлината минаваше през кожата в самата негова същност. Гледаше светлината и не бе заслепен. Източникът ѝ беше далечен, но той го познаваше. Познаваше го добре.

Усмихна се.

После се събуди. Сам в новите си стаи в Уритиру, временно пребиваване, докато проучваха цялата кула. Седмица бе изминала от пристигането им тук и хората от становете най-накрая започнаха да прииждат и да носят сфери, заредени по време на неочакваната буря. Нуждаеха се много от тях, за да задействат Портата на Обета.

Хората от военните лагери дойдоха навреме. Вечната Буря още не бе започнала, но ако се движеше като обикновените бури, щеше да удари до дни.

Далинар за малко поседя в тъмното и се замисли за изпитаната от него топлина. Какво ли бе това? Необичайно време да получи видение. Винаги идваха при буря. По-рано, усетеше ли някое по време на сън, то го будеше.

Той намина при гвардейците си. Нямаше буря. Започна умислено да се облича. Искаше да провери дали може да излезе на покрива на кулата днес.

* * *

Докато вървеше из тъмните зали на Уритиру, Адолин се стараеше да не показва колко изтощен се чувства. Светът току-що се бе изместил, като врата на пантите си. Преди няколко дни годежът му представляваше обвързване на могъщ човек с относително нископоставен член на далечен дом. Сега Шалан може би беше най-важният човек в света, а той…

Какво бе той?

Вдигна фенера и остави на стената няколко белега с тебешир, за да покаже, че е бил тук. Кулата беше огромна. Как цялото това нещо изобщо стоеше изправено? Вероятно можеха да я проучват с месеци и да не отворят всички врати. Той се посвети на изследването, понеже му приличаше на нещо, което може да върши. За съжаление му даваше и време да мисли. Не му харесваше до колко малко отговори достига.

Обърна се и разбра, че се е отдалечил от останалите от отряда съгледвачи. Правеше го все по-често. Бяха започнали да пристигат първите множества от Пустите равнини и трябваше да решат къде да настанят всички.

Гласове ли чу някъде напред? Адолин се намръщи и продължи по ходника. Остави фенера, за да не го издава. Изненада се, когато позна един от говорещите в коридора. Това Садеас ли беше?

Да. Върховният принц се бе възправил сред отряд от собствените му съгледвачи. Адолин тихичко прокле вятъра, който убеди именно Садеас да отговори на призива да дойде в Уритиру. Всичко щеше да бъде толкова по-леко, ако просто си беше останал на мястото.

Садеас даде знак на неколцина от войниците си да слязат по едно разклонение на тунелоподобния коридор. Жена му и част от писарите ѝ тръгнаха в обратната посока, следвани от двама войници. Адолин наблюдаваше известно време как Върховният принц лично вдига фенера и оглежда избледнялото изображение на стената. Фантастична картина с приказни животни. Той разпозна някои от детските приказки — като огромното, прилично на норка създание с избуяла навсякъде около главата му грива. Как го наричаха?

Адолин се обърна да си върви, но ботушът му простърга по камъка.

Садеас се извърна и вдигна фенера си.

— А, принц Адолин.

Носеше бяло, и това не се отразяваше добре на неговия вид — в сравнение с бледия цвят руменото лице изглеждаше направо кърваво.

— Садеас — обади се Адолин и се обърна. — Не знаех, че си дошъл.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?