Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Шалан погледа още малко висините, после се обърна и свърна към набързо устроения лагер. Тук не властваше Дъждовният сезон. Не беше сигурна дали е задето са над облаците, или пък времето беше променено от идването на странните бури.
В лагера разделените по старшинство войници седяха по камъните и трепереха във влажните си куртки. Дъхът на Шалан образуваше облачета пред нея, въпреки че бе изтеглила съвсем малко Светлина на Бурята, за да е нечувствителна към студа. За съжаление нямаше много запалими неща. По голямото каменно поле пред града-кула имаше много малко скални пъпки, а прораслите бяха дребни, по-малки от юмрук. Щяха да дадат малко дърво за огрев.
Полето бе обкръжено от десет стълбообразни плата; около основите им се извиваха стълбища. Портите на Обета. Отвъд тях се простираше планинската верига.
Кремът покриваше някои от стъпалата тук и се стичаше върху откритото поле. Нямаше толкова, колкото на Пустите равнини. Тук явно падаше по-малко дъжд.
Шалан пристъпи към края на каменното поле. Отвесна скала. Ако Нохадон наистина е вървял пеш до този град, както твърдеше Пътят на кралете, то тогава трябва да е вървял по стъпаловидно разположени скали. Засега не бяха намерили друг път надолу освен през Портите на Обета — а дори и да имаше такъв път, човек щеше да е изгубен посред планините, на седмици от цивилизацията. Според височината на слънцето учените ги поставяха близо до центъра на Рошар, някъде в планините близо до Ту Байла или може би Емул.
Отдалеченото местоположение правеше града невероятно защитен, или така твърдеше Далинар. Също така ги и оставяше уединени, с възможност да бъдат оставени без връзки. Това и обясняваше защо всички гледаха Шалан по този начин. Опитаха други Мечове; никой не успя да задейства стария фабриал. Шалан наистина беше единственият им път за излизане от планините.
Един от войниците наблизо се прокашля.
— Сигурна ли сте, че трябва да бъдете тъй близо до ръба, Сиятелна Сияйна?
Тя го изгледа присмехулно.
— Мога да оцелея от такова падане и да се измъкна, войнико.
— Хъм, да, Сиятелна — изчерви се той.
Тя тръгна от ръба и продължи, за да намери Далинар. Докато вървеше, я следваха погледи — войници, писари, светлооки и върховни господари. Е, нека гледат Шалан Сияйната. Винаги можеше да намери свобода и да си сложи друго лице.
Далинар и Навани наглеждаха няколко жени близо до центъра на армията.
— Някакъв късмет? — попита ги Шалан, щом се доближи.
Далинар я погледна. Писарите съставяха писма с всички налични далекосъобщители и разпращаха предупредителни съобщения до всички военни лагери и до предавателната зала в Ташикк. Може да дойде нова буря и да духа от запад, а не от изток. Подготвяйте се.
Нови Натанан, в най-източния край на Рошар, щеше да бъде ударен днес, след като Вечната Буря оставеше Пустите равнини. После тя щеше да навлезе в източния океан и да потегли към Произхода.
Никой не знаеше какво ще последва. Щеше ли да обиколи света и да се стовари върху източния бряг? Дали всички бури бяха една буря, която обикаля планетата, или всеки път при Произхода започваше нова, както твърдяха преданията?
Напоследък учените и бурегадателите се придържаха към първото. Според изчисленията им, при допускането Вечната Буря да се движи със скоростта на обикновена буря по това време на годината, щяха да имат няколко дни преди тя да се върне, да удари Шиновар и Ири, а после да мине през континента и да разруши считаните за защитени градове.
— Няма новини — напрегнато отвърна Далинар. — Кралят сякаш е изчезнал. Освен това, в Колинар явно има бунт. Не можах да получа недвусмислени отговори и на двата въпроса.
— Уверена съм, че кралят е някъде в безопасност — каза Шалан и погледна Навани. Тя привидно запазваше спокойствие, но даваше нареждания на една от писарите с напрегнат и приглушен глас.
Едно от стълбообразните плата наблизо проблесна. Около него се завъртя стена от светлина и остави след себе си размазани образи. Някой беше задействал Портата на Обета.
Далинар застана до нея и двамата зачакаха напрегнато, докато на края на платото не се появиха няколко души в сини униформи и не заслизаха по стълбите. Мост Четири.
— О, да благодарим на Всемогъщия — прошепна Шалан. Той беше, а не убиецът.
Един от хората посочи натам, където стояха Далинар и останалите. Каладин се отдели от своите, скочи от стъпалата и се понесе над войските. Приземи се на камъните в движение, носеше Меч на рамо, а дългата му офицерска куртка бе разкопчана и стигаше до коленете.