Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Не би могъл да опази Далинар, ако не го намери. За нещастие, преследването в тъмнината беше в полза на беглеца. Сет бавно набираше преднина.
Каладин опита да го следва, обаче порив на вятъра го отведе в погрешна посока. Оттласванията всъщност не го караха да лети. Той не можеше да устоява на непредсказуемите ветрове и те го управляваха.
Не! Сиянието на Сет избледня. Каладин извика в мрака и замига да отпъди дъжда от очите си. Почти бе ослепял…
Сил се завъртя във въздуха пред него. А той още държеше копието. Какво?
Още една, после още една. Ленти от светлина, които понякога ставаха млади жени или мъже. Смееха се. Вятърни духчета. Дузина или повече се въртяха около него и оставяха дири от светлина. Смехът им беше някак силен над звуците на бурята.
Ето!, рече си Каладин.
Сет беше пред него. Каладин се Оттласна през бурята и почна да свива на една или друга страна. Избягваше светкавиците, свиваше се под захвърлените камъни, отпъждаше тикания от вятъра дъжд.
Вихрушка и хаос. А напред… светлина?
Стената на бурята.
Сет се откъсна от самото чело на бурята. През водата и отломките Каладин едва видя как убиецът се обръща да погледне назад. Стоеше някак самоуверено.
Мисли, че се е отървал от мен.
Каладин излетя от стената на бурята, наобиколен от вятърните духчета, които се въртяха като някаква шарка от Светлина. Извика и заби копието си към Сет, който припряно го отблъсна и зяпна.
— Невъзможно!
Каладин се завъртя и посече стъпалото на убиеца с копието си, което се бе превърнало в Меч.
Сет се понесе покрай стената на бурята. Двамата продължиха да падат на запад, току пред стената от вода и отломки.
Земята под тях минаваше като размазано петно. Двете бури най-сетне се бяха разделили и обикновената буря продължаваше по пътя си, от изток на запад. Пустите равнини скоро останаха назад и отстъпиха на заоблени хълмове.
Преследван от Каладин, Сет се обърна, падна назад и атакува, ала Сил се превърна в щит и го отблъсна. Каладин замахна надолу и в ръката му се появи чук, който се стовари върху рамото на Сет. Натроши костите му. Докато Светлината опитваше да излекува раната, Каладин приближи и удари с ръка стомаха на убиеца. В ръката се появи нож, който се заби дълбоко. Каладин търсеше гръбнака.
Останал без дъх, Сет трескаво се Оттласна още назад и се измъкна от хватката на Каладин.
Той го последва. В стената на бурята се търкаляха камъни, а самата стена сега за Каладин беше долу. Налагаше му се неведнъж да променя Оттласването, за да остава където трябва — точно пред бурята.
Когато можеше, скачаше по камъните и следваше Сет. Шинът падаше диво, а дрехите му плющяха. Вятърните духчета образуваха хало около Каладин, стрелкаха се навън и навътре, усукваха се и обикаляха около крайниците му. Близостта на бурята поддържаше Светлината му ярка.
Сет се позабави. Раните му заздравяха. Увисна пред стената на бурята, хванал Меча пред себе си. Пое дъх и погледна Каладин в очите.
Значи, край.
Каладин се понесе напред, а Сил се превърна в копие в ръцете му, най-познатото оръжие.
Сет нападна с бърза поредица удари.
Каладин ги отблъсна до един. Накрая опря копието в ефеса на Меча му и притисна двете оръжия едно в друго, съвсем близо до лицето на Сет.
— Истина е — прошепна убиецът.
— Да.
Сет кимна и сякаш напрежението му изчезна. Замени го празнота в очите му.
— Значи през цялото време съм бил прав. Никога не съм бил Неверен. Могъл съм да спра убийствата по всяко време.
— Не знам какво значи това — отговори Каладин. — Но никога не е трябвало да убиваш.
— Моите заповеди…
— Оправдания! Ако заради това си убивал, то ти не си онзи зъл човек, за когото те смятах. Ти си страхливец.
Сет го погледна в очите и кимна. Отблъсна Каладин и понечи да замахне.
Каладин простря ръце напред и Сил се превърна в Меч. Очакваше Сет да отговори. Замисълът му беше да наруши неговото обичайно нападение.
Сет не отвърна. Просто затвори очи.
Каладин заби Меча в гърдите му точно под шията и прекъсна гръбнака му. Изпод клепачите на Сет излезе дим и Мечът се изплъзна от пръстите му. Не изчезна.
Вземи го!, викна Сил в ума му. Вземи го, Каладин. Не го губи!
Каладин се спусна след Меча и остави тялото на Сет да падне в стената на бурята. То изчезна във вятъра, дъжда и мълниите и остави подире си бледи ивици Светлина.
Каладин грабна Меча точно преди бурята да го погълне. После пак се оттласна нагоре край стената на бурята. Вятърните духчета, които беше привлякъл, се въртяха около него и се смееха с чиста радост. Когато превали горния край на бурята, те се пръснаха и отлетяха да танцуват пред нея.