Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Това беше първият от поредицата излети, които ми доставиха върховно удоволствие. Малко след пристигането си в Мадейра бях купила лека карета и половин дузина бели понита. В употреба влязоха и едното, и другото. Опознавахме острова, съзерцавахме неговите природни красоти и забележителности или пътувахме просто така, без посока, докато намерим красиво късче от плажа или крайбрежието, което ни приканваше да поостанем.
Разбира се, всички тези екскурзии предприемахме, съпроводени от моите дами. Благодарение на Лили, сестрата на Имре, разговорите ни придобиха нов тон, лек и приятен. Всичко това ми напомняше за моите лета в „Посенхофен". Човек би си казал, че сме група сестри или приятели, наслаждаващи се на слънчевата благодат през тази южна зима.
Искаше ми се да забравя и Коледа, и рождения си ден, както бях забравила зимата, но не ми бе съдено. Закопнях за моите дечица, които щяха да прекарат празника без майка си. Гизела беше вече на четири години, Рудолф – почти на година и половина. Дали щяха да се питат къде е мама и какво ли щеше да им отговори ерцхерцогинята?
Опитвах се да намеря утеха, като им пишех писма и отговарях на писмата, които Франц Йозеф ми изпращаше непрекъснато по личните си куриери. По Коледа и Нова година любезността му достигна своя връх. Граф Нобили ни донесе елха от гората на „Лаксенбург", за да не ни липсва нищо, ала празникът въпреки това беше тъжен. Изведнъж започнах да изпитвам носталгия по зимата, ледения студ на Бъдни вечер и меко падащите снежинки, неразривна част от този християнски празник.
Меланхоличните ми спомени обаче се отнасяха по-скоро за веселите коледни празници, които бях преживяла сред моето семейство в Мюнхен. Скованите церемонии във виенския „Хофбург" изобщо не можеха да се мерят с тях. Всеки семеен празник там се задушаваше от формалности и етикеция, командван от ерцхерцогинята, която и в този случай, както и във всички други, очакваше всички да й се възхищават, задето е родила и възпитала такъв съзнателен и верен на дълга си император.
Бедните ми дечица, как ми се щеше да ги предпазя от това и да им подаря спомени, които да приличат на моите! Ала веднага в мислите ми се вмъкваше образът на клетото мъртво ангелче, и аз отново потъвах в тъга и самообвинения.
Само граф Хуняди и веселата му сестра ме изваждаха от нерадостните ми настроения. Особено той.
– След мрачен ден отново изгрява слънце, Ваше Императорско Височество – увещаваше ме той. – Всяка сутрин можете да се убедите в това. Болката ще отмине и ще се превърне в сила и надежда.
Точно неговите думи ми дойдоха наум, когато няколко дни по-късно, след почти безсънна нощ, се събудих в онова магическо междинно царство на развиделяването. Разпукващата се утрин ми напомни за летата в „Поси". Щом се събудеше, малката Сиси просто навличаше първата попаднала й рокля и се завтичваше към езерото, за да поздрави слънцето.
Без да му мисля много, се подчиних на спонтанния порив отново да постъпя така. Потърсих дрехи в тъмното. Напипах въздушна батиста с копчета на предницата, които можех да закопчая и сама, без камериерка. Не посегнах към долните фусти, корсета и всички останали досадни атрибути, финият плат милваше кожата ми с неочаквана нежност и когато ходех, се омотаваше около краката ми. Боса, с обувки в ръка, се измъкнах безшумно навън. Къщата спеше. Нито придворна дама, нито камериерка, нито прислужница – никой не ме видя как крачех забързано по терасите.
Ходилата ми бяха отвикнали да стъпват боси. Усещах камъните, грапави и студени. Малко ме заболя, но в същото време това беше потвърждение, че съм жива, че сърцето ми бие, че тялото ми чувства. Опиянена от жизнерадост и бликнали емоции, не усещах нито хладния бриз, който подухваше от водата, нито необичайната утринна свежест. След каменните стъпала започна пясъкът. Мек и в същото време груб, с малки парченца от миди и остатъци от суха морска трева, които се вмъкваха между пръстите на краката ми.
Утринният здрач постепенно бе отстъпил пред новата сутрин. Слънцето, нежнорозово и прозрачно като стъкло, потегляше на своя път по светлосиния небосвод. Начало на нов ден, на нов живот. Не се изненадах, когато недалеч от мен изникна познат силует, очертан от ярките утринни лъчи. Бяхме ли си уговорили среща? Не и с думи. Една императрица не върши подобни неща. Въпреки това радостта, че виждам граф Хуняди, ме заля, както слънчевата светлина заливаше плажа.
– Скъпи приятелю...
Протегнах ръце, а той обхвана пръстите ми с неочаквана сърдечност, преди да ги поднесе към устните си – един доста смел, интимен жест.