Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Те не са съвсем единна нация — отвърна Ерен. — Ами ако някой друг каним реши да не се придържа към мнението на Насаг.
— Съветвам те да ги избягваш — каза Тави.
— Не искаш много, нали? — Ерен се усмихна леко на Тави и скри писмото под безформената си риза. — Времева рамка?
— Колкото по-рано, толкова по-добре, но за сближаването загуби толкова, колкото е необходимо — Тави се поколеба, а после отново протегна ръка. Ерен я стисна, а Тави меко каза: — Бъди внимателен, Ерен.
— Не бива виновно да плачеш, че ме изпращаш на смърт — каза Ерен и намигна на Кайтай. — Посланикът никога няма да ми прости.
— Не — каза Кайтай. Тя направи крачка и целуна Ерен по бузата. — Не бих простила. Приятно пътуване.
— Мисля, че ще имам по-малко причини за безпокойство от вас. Грижете се за себе си — той им кимна, обърна се и изчезна сред дърветата, без да се сбогува.
Тави се взираше след него, хапейки устни.
— Той знае какво прави, чала — каза Кайтай.
— Знам.
— Той осъзнава риска.
— Знам.
— Ако това се получи — каза тя, — какво ще кажеш на Насаг? Какво искаш да постигнеш?
— Не знам — каза тихо Тави. — Засега. Но трябва да предприема нещо.
Известно време тя постоя до него, а после каза:
— Трябва да се връщаме.
Тави отново си пое дълбоко въздух и издиша.
— Така е — каза той. — Много работа. И на разсъмване потегляме.
Глава 10
Щом Тави стана, за да напусне кабинета си, Арарис затръшна вратата и каза с много тих глас:
— Трябва да говоря с теб.
Имаше да се уредят още стотици подробности, които бяха оформени от ясно подреден списък в главата на младия командир. Тави пристегна меча си към колана, като мислено подреждаше списъка в ума си, и посегна към плаща.
— Добре. Можем да говорим по пътя.
— Не — тихо каза сингуларът.
Тави наметна плаща на раменете си.
— Сенаторът няма да оцени, ако го забавим. Да вървим.
За секунда Аравис внимателно гледаше Тави. После заключи вратата и се облегна на нея със скръстени ръце.
— Сенаторът — каза той, — може да почака.
Тави рязко се изправи и погледна по-възрастния мъж, докато се опитваше да изхвърли списъка от главата си. Минута гледа Арарис, обръщайки внимание на неговата предпазлива поза и явна напрегнатост. Тави леко се концентрира и успя да почувства неясно безпокойство, приглушено от желязна решителност.
— Ох — тихо каза Тави. — Този разговор.
Арарис кимна.
— Дойде времето.
Над главите им се чуваха глухи стъпки, сигурно подтрибуните по снабдяването заедно с две копия пазачи местеха хазната на легиона.
— Защо сега?
Арарис кимна нагоре.
— Защото тръгваш на поход. Винаги има вероятност да не се върнеш от него. И понеже ти порасна, Тави. Тъй като слуховете се разпространяват и ти трябва да си готов. Трябва да знаеш. Ти заслужаваш истината.
Тави почувства как по тялото му пробяга познатото изгарящо раздразнение, но той отхвърли това чувство.
— Слушам.
Арарис кимна.
— Твърде много неща. Кажи ми, че вече сам си се досетил.
Тави си пое дълбоко дъх.
— Знам, че си бил сингулар на принцепс Гай Септимус. Знам, че той е загинал в Първа калдеронска битка преди двадесет и две години. Смятало се, че сингуларите му са загинали заедно с него. Те бяха погребани с него в Калдерон в гробницата на принцепса.
— Знам — продължи Тави, — че ти се закле във вярност към мен. И Гай не изглежда притеснен от това, от години те държи до мен.
Арарис кимна.
— Точно така.
— Знам, че леля Исана не казва много за майка ми. Както и чичо Бърнард — Тави сведе очи. — За баща ми казаха само, че е войник.
Той се опита да се сдържи, но в гласа му прозвуча горчивина.
— Това означава, че съм просто едно легионерско копеле. Наоколо е пълно с тях.
Арарис рязко вдигна очи.
— Копеле? Не. Не, родителите ти бяха женени, Тави.
Тави усети как сърцето му заблъска. През цялото това време той живееше почти в неведение за майка си и баща си. Никой никога не беше готов да каже нещо за тях, освен неясни споменавания. Тави едва се насили да говори.
— Ти… Ти познаваше ли ги?
Очите на Арарис за миг се отдалечиха.