66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
Халгримур и Бенедикт, единият вече на шестнайсет, а другият — на четиринайсет години, почти не си говореха. Бяха любезни един с друг, особено пред очите на семействата си, но след онази зима, вече не играеха заедно. Гунар, бащата на Халгримур, често ходеше до Храун. Той бе добър съсед на майката на Бенедикт и често й помагаше с работата по фермата. Докато работеше там, винаги гледаше да научи Бенедикт на нещо. Бени мразеше тези моменти. Той знаеше, че може да научи много полезни неща от Гунар, но не можеше да се отнася към съседа си като към любящ чичо.
Предпочиташе да говори с майката на Халгримур, но тя се появяваше много по-рядко в Храун.
Бенедикт стигна до плажа и пришпори Скьона в галоп. Конят и ездачът настръхнаха, когато нагазиха в студените вълни, обливащи черния пясък. На няколко километра пред тях се извисяваше Главата на Буланд — огромна скала, покрита с трева, която се врязваше навътре в морето. Един голям облак бе възседнал планината и сякаш се свличаше надолу към водата.
Бенедикт се върна на пътя и стигна моста над река Фрода. Тук бе живяла Турид — красивата жена, която Бьорн от Брейдавик бе прелъстил преди хиляда години. Същият Бьорн, който не се подчинил на вожда Снори и който се заселил в Америка при Скрайлингите.
Но бащата на Бенедикт не избяга. Той все още лежеше на дъното на Свинското езеро. Той, или поне костите му.
И нито Бенедикт, нито Халгримур казаха някому какво чуха през онзи ден.
Бенедикт знаеше, че баща му е постъпил зле като е изневерил на майка му, но не го винеше. Майка му бе лишена от съпруга си — това бе много по-лошо. Тя беше корава жена и се бореше мъжки с неволите. Вдовството бе нещо обичайно в Исландия: много мъже загиваха в морето, а някои — из пущинаците. Майка му имаше четири деца и Бенедикт и Хилдур, кака му, й помагаха с каквото могат. Но той не бе роден за фермер като Халгримур, или като баща си.
За всичко бе виновен Гунар.
Странно как през двата дни, които прекара с леля си и чичо си в Олафсвик, Бени почти забрави за Гунар. Гневът, който непрекъснато го ядеше отвътре, бе изчезнал.
Но сега, когато видя река Фрода, където преди векове бе станало друго прелюбодеяние, гневът отново се разпали.
Обзе го безпокойство, когато започна да изкачва пътечката по ръба на Главата. Слънцето беше в гърба му, а облакът започваше няколко метра по-нагоре.
Спомни си първия път, когато язди по пътеката около Главата на Буланд — с баща му, лятото преди да умре. Бяха ходили на гости на леля му в Олафсвик. Бенедикт бе изплашен до смърт. За Главата на Буланд се разказваха какви ли не истории — тролове, които хвърлят пътешествениците в морето, обесени престъпници, вещици, убити с камъни. Но най-страшното не бяха историите, а самата пътека — невъзможно тясна ивица по планинския скат, на стотици метри над водата.
Имаше една история за баща и син, които живеели от двете страни на Главата. Те се скарали и станали смъртни врагове. Един ден се срещнали, докато и двамата яздели по пътеката. Никой не дал път на другия и двамата се разминали, като по чудо, без никой от тях да падне. След това открили, че сребърните копчета по кантовете на панталоните им липсвали.
От другата страна имаше един камък, който Бенедикт бе пипнал за късмет на идване. Прииска му се да намери такъв камък и от тази страна.
Пътеката се виеше все по-високо. Момчето и конят попаднаха в хладната хватка на неспокойната мъгла. Бяха се изкачили толкова високо, че шумът на морето вече не се чуваше. Наколо се носеше само потракването на копита в камъка и шуртенето на вода по скалата. Бени се молеше от все сърце да не срещне човек, идващ в обратната посока.
Нямаше какво да прави, освен да пази равновесие. Всичко зависеше от Скьона, а тя бе минавала оттук вече няколко пъти.
Пътеката ставаше все по-страшна. Стигнаха до едно място, където пътеката бе пропаднала. Копитото на Скьона откърти един камък и той цамбурна във водата далеч под тях. Кобилата се спря и изпръхтя — подбираше си пътя.
И тогава Бенедикт чу шум. Копита. На десетина метра напред една скала се издаваше към морето. След миг иззад нея се появиха кон и ездач.
— Добра среща! — викна конникът.
Бенедикт разпозна гласа. Гунар.
— Бени, ти ли си?
— Аз съм.
Гунар срита коня си, пресече внимателно пропадналото място и спря на два метра от Скьона.
— Какво правиш тук? — попита Гунар приветливо.