66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— А полицаите остават ли без работа? — попита Вигдис на английски. — В Рейкявик ги съкращават.
Арни преведе на завалян исландски.
— Не — каза Шарън, — но ще ни прецакат с пенсиите — тя се ококори. — Чакай малко! Че ти говориш английски!
Вигдис погледна към Магнъс и Арни и се засмя.
— Само като си пийна.
Арни съвестно преведе на исландски.
— Я чакай! — възкликна объркано той на английски.
— А защо не говориш английски на трезво? — попита Шарън.
— Защото всички очакват да говоря английски — отвърна Вигдис със силен исландски акцент. — Понеже съм чернокожа, никой не вярва, че съм исландка.
— И аз забелязах, че си малко по-различна от другите, но не посмях да ти го кажа — промърмори Шарън.
Вигдис се усмихна.
— С чужденците нямам проблем. Но с исландците… Някои мислят, че независимо къде си роден и какъв език говориш, ако всичките ти прадеди не са пристигнали тук в дълга лодка преди хиляда години, значи си чужденец.
— А някой от твоите прадеди прави изключение, познах ли?
— Баща ми бил американски военен в авиобазата Кефлавик. Не съм го виждала. Майка ми не говори за него. Но заради него хората тук не вярват, че съм исландка.
— Аз ти вярвам, Вигдис — каза Шарън. — Ти си чудесна исландка и много добро ченге. Това също е важно.
— Ходила ли си в Америка? — попита Ингилейф.
Всички минаха на английски.
— Още не — Вигдис не успя да прикрие усмивката си.
Ингилейф забеляза това.
— Но…?
— Заминавам другата седмица. Във вторник. За Ния Йорвик, Ню Йорк.
— Какво искаш да видиш там? — попита Арни.
— Кого искаш да видиш там? — поправи го Ингилейф.
— Един мъж — призна Вигдис.
— Но не американец, надявам се? — обади се Магнъс.
— Не, исландец е — каза Вигдис. Усмивката й се разшири. — Той е брат на един стар приятел от Кефлавик. Работи в една телевизия. Запознахме се, когато дойде да види родителите си тук през лятото.
— Звучи добре — каза Пайпър.
— Как ще се оправиш с езиковия проблем? — попита Магнъс.
— Нея мисли — обади се Арни. — Ако е пияна през цялото време, ще говори английски.
— Трябва да помисля за това — каза Вигдис. — Прав си, въпросът е принципен.
Отнякъде изчурулика телефон. Всички се спогледаха. Шарън бръкна в чантата си.
— Ало?
Заслуша се и се изправи в стола си.
— Да, аз съм детектив Пайпър — каза тя предпазливо.
Магнъс я съжали. Никога не е приятно да ти звънят от участъка, след като си обърнал няколко чашки.
— Да, Чар ли е синът ми… За какво сте го задържали?… Полицейското управление в Тутинг?… Какво е направил!?… Обадихте ли се на мъжа ми?… Проблемът е, че в момента съм в чужбина, в Исландия съм… На ваше място бих го заключила и бих изхвърлила ключа! — Пайпър затвори.
— Проблеми вкъщи? — попита Ингилейф.
— Чарли пак е загазил. Мисли си, че може да разчита на мен да го освобождавам. Буквално! Но този път няма да стане. Този път ще си изсърба попарата! — Тя се облегна назад и притвори очи.
Телефонът й отново зазвъня. Тя не реагира.
— Заспа ли? — попита Ингилейф.
Магнъс вдигна.
— Ало?
— Може ли да говоря с майка ми? — попита млад мъжки глас.
— В момента е малко заета — отговори Магнъс, поглеждайки към жената, отпусната срещу него.
— Ти къв си бе? — извика гласът. — Да не се пецкате нещо!? Искам да говоря с нея!
— Момент — Магнъс закри слушалката с ръка. — Шарън? Синът ти.
Шарън отвори очи.
— Знаеш ли, направо му кажи, че ще говорим утре — отсече тя и пак затвори очи.
— Лека нощ, Чарли — каза Магнъс, — и сладки сънища.
ГЛАВА 13
Май, 1940 г.
Слънцето огряваше Олафсвик, когато Бенедикт излезе от града и се отправи към Храун, яхнал Скьона. Той бе представител на семейството на първото причастие на братовчед му Торгилс — майка му не можеше да си позволи да отсъства от фермата.
В цял Олафсвик се говореше само за британското нахлуване в Исландия миналата седмица. Преобладаваха две мнения. Някои смятаха, че е по-добре да ги нападат англичаните, отколкото германците. Други пък не разбираха защо просто не оставят Исландия на мира — тя и без това не участва във войната на континента, която бушуваше на хиляда километра от острова. Но всички се надяваха на бум, подобен на онзи след Първата световна война.
Цените на рибата, вълната и овцете вече се покачваха и хората смятаха, че с британците в Исландия, износът ще бъде защитен.
Разбира се, никой не бе виждал британски войник. Всички бяха на двеста километра, в Рейкявик. Бенедикт се усмихна на себе си. Представи си как Халгримур се готви да прогони всеки английски нашественик, дръзнал да прекоси полето от лава към Бярнархьофн.