Зад маската на дявола

Климент предпочете да не отговаря.

- Нищо не знам за убити свещеници! Със или без стрели! Нямам нищо общо с това! - продължи военният. - С Картак се познавам, както и с повечето останали военни в Плиска, а и извън нея. Не съм се срещал с него в никакви странноприемници, не знам и не ме интересува кой в коя организация е членувал. Ясно ли е?! - Грод се врътна, метна на рамо лъка и колчана със стрелите и гневно тръгна към казармата.

- Не съм казвал, че срещата е била в кръчма - каза Климент, загледан в масивния гръб на военния.

В този момент някой го дръпна за ръкава.

- Май доста поразтърси нашия стрелец шампион, а? - срещу писаря бе застанал византиецът Атанасий, облечен в дълга синя туника, и усмихващ се благо. - Ако съдя по начина, по който си тръгна, ще трябва да си по-внимателен да не те уцели някоя заблудена стрела.

- Вие какво правите тук? - поинтересува се Климент.

- О! Нищо особено. Обичам да гледам как се подготвят българските войници. Нали трябва да има какво да докладвам в Константинопол - отговори Атанасий, без да сваля усмивката от лицето си.

- Или да шпионирате как върви разследването! - не му остана длъжен Климент.

- Но разбира се! - византиецът разпери широко ръце и дългите ръкави на робата му се развяха като крилете на прилеп. - Нали това се очаква да правя? Няма защо да се притесняваш от мен, Клименте. Няма да ти преча. Дори напротив - искам да помогна. Даже вече го направих.

- Така ли? И как по-точно?

- Разбрах с кого се е срещнал Павел, преди да дойде при мен. Както сигурно си се досетил, бил е при един от славяните във Вътрешния град. Доста важен славянин, бих казал, християнин при това. Смилян - ханският наместник на складовете. Познавам го добре, няколко пъти сме правили сделки с него. Не, не, не е това, което си мислиш - този път направо се разсмя Атанасий, виждайки съмнението, изписано по лицето на писаря. - Всичко беше официално, търговия между двете държави, така да се каже. Не е сбъркал хан Борис! Смилян е чудесен уредник и търговец.

- И защо ми казвате всичко това? - поинтересува се Климент.

- По няколко причини. Първо ми е неприятно, че върху мен пада подозрение. Това е нелепо! Второ, както казах, в Константинопол искаме тази история да бъде разкрита и убиецът - наказан. Ако нещата се проточат, не се знае какво може да стане. По-големи беди са пламвали от по-малки неща. Не искаме да губим Борис. Той е на път да приеме християнството, което, няма да те лъжа, ще ни зарадва много.

- За да ни командвате по-лесно, нали?

- Не мога да те разбера, Клименте - нацупи се Атанасий. - Аз ти правя услуга, а ти ми се подиграваш. Но нека отдадем това на слънцето, което взе да напича. Тръгвам си. Повече нямам какво да ти кажа!

Византиецът обърна гръб и величествено се понесе през казармения двор. Писарят остана загледан в гърба му. Казваше ли му истината Атанасий? Или се опитваше да го манипулира за свои цели? Чудно какво точно правеше гъркът на това място. Дали бе дошъл наистина да погледа мъжете, или имаше среща с някого? Не бе тайна, че тук могат да се наемат войници за една или друга работа. Дали Атанасий не ги ползваше, за да организира убийствата?