Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
Голи до кръста, застанали на трийсетина метра от поставени на стената сламени мишени, двама стрелци с лък провеждаха импровизирано състезание. От черните кръгове в центъра стърчаха по няколко забити стрели, доказващи майсторството на участниците. В единия от тях Климент разпозна началника на нощната стража Грод. С изпъкнали мускули, изправена стойка и самоуверени жестове, той насмешливо гледаше своя опонент.
- Не си по-добър от мен! - тъкмо казваше другият стрелец, млад висок мъж с бръсната глава и черни очи. - Двамата имаме еднакви попадения.
- Бъркаш! - тонът на Грод не търпеше възражение. - Ако не си се уплашил, да продължаваме!
Другият мъж повдигна безразлично рамене и стрелбата продължи.
Климент се учуди от бързината и точността, с която двамата войници стреляха. Едната стрела още не се бе забила в центъра на мишената, когато те изстрелваха следващата. Резултатът отново бе равен.
- Да направим играта по-интересна - предложи опонентът на Грод. - Нека се отдалечим още десет крачки назад и да стреляме отново.
Без да отговаря, началникът на нощната стража заотстъпва назад. След като разстоянието бе премерено, двамата застанаха зад новата стартова линия.
- Чакай! - Грод вдигна ръка и се обърна към противника. - Искаш да направим играта по-интересна? Нека сменим и мишените тогава. Донесете ми две копия - извика той и някой от зрителите веднага затича към казармата. След малко се върна, носейки дълги над два метра копия с железни върхове. Дебелината им не бе по-голяма от детска китка.
Грод взе копията, отиде до стената, заби ги пред мишените и се върна обратно.
- Какво правиш? - попита го противникът му. - Никой не може да ги уцели оттук!
- Уплаши ли се? Нали твърдеше, че си по-добър от мен. Глупак! Ако можеш, докажи го! - отговори с насмешка началникът на нощната стража и вдигна лъка си.
Климент никога не бе виждал подобна стрелба. Грод захапа пет стрели с уста и на пръв поглед без въобще да се цели, ги изстреля бързо една след друга. И петте уцелиха копието, забивайки се в дървото с плътен тъп звук. Писарят никога не би повярвал, че подобно нещо е възможно, ако не го бе видял с очите си.
За миг настана тишина, след което дворът избухна в овации. Насъбралите се хвалеха и потупваха по гърба Грод, дори неговият съперник дойде и му стисна ръката, признавайки се за победен. Той не се опита да стреля, явно знаейки, че не може да улучи такива мишени.
„Какъв невероятен стрелец!“, помисли си Климент възхитено, докато наблюдаваше как Грод навлича горната си дреха. Тръгна към него.
- Страхотна стрелба! Наистина сте най-добрият! - каза писарят.
- Благодаря! Този нещастник мислеше, че може да се мери с мен. Е, получи си заслуженото - Грод внимателно откачи тетивата на лъка, извади кожен калъф от пояса си и започна внимателно да прибира оръжието в него.
- Лъкът също е чудесен!
- Хубав е, нали? - оживи се стрелецът. - Това не е обикновен лък. Правен е от най-добрия майстор в продължение на 8 години.
Климент тихо подсвирна.
- Може и да не ти се вярва, но е така - вещо започна да обяснява Грод. - Направен е от няколко различни вида материал, бавно слепяни с рибен клей. Обвит е със сухожилия, киснати години в тайни смески. Не ме питай, не знам как се прави. Това е тайна, в която са посветени малцина. Истината е, че няма по-добро оръжие от това. Може да прати стрела на 450 крачки, а ако умееш да го ползваш както трябва, можеш да пуснеш 12 стрели за минута.
- Страшна работа! - възхити се Климент.
- Така е! - съгласи се стрелецът. - Но истината е, че не само лъкът е важен. Важен е и стрелецът!
- Напълно съм съгласен. Може ли да поговорим за малко? - попита писарят.
- Не, не. Не приемам повече ученици! Ако искаш да стреляш с лък, нека някой друг те обучи. Аз съм зает - отговори Грод, който явно не разпозна Климент.
- Не искам да говорим за стрелба.
Грод неразбиращо вдигна глава:
- За какво да говорим тогава? И кой по дяволите си ти?!
- Аз съм Климент, писар от крепостта. Бранко ни запозна вчера до горящата черква - представи се Климент.
- А-а-а! Да! Човекът, който първи е забелязал пожара. Браво на теб! Ако чакаш от мен някаква награда, по-добре отиди другаде.
- Не очаквам награда. Искам да поговорим за убийството на свещеника Павел. Доколкото разбрах, вие сте намерили трупа му.
Грод присви очи.
- Кой си ти, че да говоря с теб? Каквото имах, вече го казах на Бранко!
- Така е и всички са ти много благодарни. Включително и великият боил Дукум, който ми възложи да разследвам убийствата - каза Климент и показа пръстена със зеления камък.