Стечение на обстоятелствата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: СЛОВО
- ISBN: 9544395814
- Переводчик: Соня Димитрова Семова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Стечение на обстоятелствата». Краткое содержание книги:
— На почивка ли я е изпратил?
Настя зададе въпроса механично, мислите й бяха далеч от Рудник и още по-далеч от жена му, но отговорът на шефа й я накара да подскочи.
— Изпратил я е в Енск. Сигурно при родителите си. Те са в Москва едва от година и половина.
Пак този град Енск! Нещо много често бе започнал да се споменава напоследък.
Настя сподели съмненията си с Гордеев.
— Може би Рудник и Павлов се познават? — потри чело той. — От това би могло да се получи нещо. Ти нали каза на Павлов, че излизаш в отпуск?
— Да. Както се бяхме разбрали.
— Отлично. Значи ще постъпим по следния начин…
Като се приближи до кабинета си, Настя дочу възбудени гласове. Вътре Антон и Миша Доценко приятелски се прегръщаха и се смееха гръмогласно. Оказа се, че учили заедно в Омската милиционерска школа, и сега весело си припомняха юношеските лудории.
„Както винаги, татенцето е прав — мина й през ума, — навсякъде се натъкваш на свои хора. Добре поне, че Павлов не е завързал толкова много познанства в московските милиционерски среди. Това доста би затруднило работата ни.“
Настя сложи пред себе си професионалното досие на Павлов. Юрист по образование, работил в партийните и съветските органи, през 1986 г. бил назначен в Областното управление на МВР като началник на следствения отдел. На кого ли му беше дошла тази мъдра идея? Всъщност нямаше нищо за чудене, защото по това време беше нещо нормално да се „разхвърлят“ партийни кадри, по разни ръководни длъжности „за заздравяването“ им. Павлов не е разбирал кой знае колко от оперативно-следствена работа, защото не бил професионалист. По специалност е бил началник. А по стил на мислене — типична жена с гащи.
Настя много обичаше разказа на Аркадий Аверченко „Лъжата“ и често го препрочиташе. Животът доказваше, че известният сатирик е бил прав — за да скрие някакъв незначителен факт, жената издига цяла Айфелова кула от лъжи, при това го прави неумело, конструкцията заплашва всеки момент да се срути и тя я подпира с още по-голяма лъжа, затъвайки в измамата като муха в мед. А мъжкият начин на мислене се отличава с това, че мъжете предпочитат недоизказаната истина и не рискуват да бъдат изобличени за глупости.
„И така, Александър Евгениевич, каква истина искате да замаскирате с тези приказчици за неземната любов?…“
Влезе Коля Селуянов и поиска ножици и лепило. Докато Настя ровеше из бюрото си, той застана до отворения прозорец и погледна към улицата.
— Аска, къде изчезна твоят обожател? Нещо не го виждам днес?
— Какъв обожател?
— Този, дето вчера те чакаше след работа. И предния ден го видях.
— Шегуваш ли се?
Настя беше свикнала с безкрайните закачки и поднасяния на Селуянов. Но този път стомахът й се сви от тревожно предчувствие.
— Коля, питам те сериозно! Нямам никакъв обожател, нямам си никой друг освен Льоша. Но ти го познаваш, нали?
— Значи си настъпила някого по опашката. Искаш ли помощ?
Коля беше известен веселяк и шегаджия, но умееше мигновено да се пренастрои, долавяйки с безпогрешен усет границата между играта и реалната опасност.
— Аз… не знам…
Настя се обърка, защото наистина не знаеше какво се прави в такива случаи. Изведнъж я доядя на Колобок.
„Защо постоянно ме държеше вързана на каишка, защо ме криеше от всички?! И ето че като престана да ме крие и ме даде на Павлов, се оказа, че нищо не умея…“
— Почакай, не се паникьосвай. Излизам за минутка.
Коля бързо се върна, подрънквайки с някаква връзка ключове.
— Колобок каза да те закарам в апартамента на сина му. Всички били на село. Първо ще се отбием у вас, ще си събереш багажа и ще те пратим в отпуска. Не се бой, де — добави той, виждайки пребледнялото й лице. — Ще се оправим. Не ни е за пръв път.
Настя напразно се тревожеше. Вестта за излизането й в отпуск беше стигнала до ушите на когото трябва и като човек, който е вън от играта и не представлява реална заплаха, престанаха да я следят. Услугите на частните фирми струваха скъпо и нямаше защо да се харчат пари на вятъра.
Жилището на Гордеев-младши беше просторно, с добро разпределение и с голямо квадратно антре. Селуянов остави на пода обемистата пътна чанта, критично огледа ключалката на вратата и надзърна в стаите.
— Настанявай се и си почивай. Колобок заповяда да се чувстваш като у дома си. Е, аз тръгвам.
Като го изпрати, Настя започна да разопакова багажа си. Измъкна красиви и пъстри тениски, поли, два чифта модерни светли панталони и три кутии с обувки. Макар че и зиме, и лете ходеше с едни и същи дънки, тя имаше богат гардероб, постоянно попълван от майка й, която живееше в чужбина. Настя не носеше тези дрехи, но обичаше да си ги мери и да се върти пред огледалото.