Стечение на обстоятелствата

— Не си спомням. Май че не.

— А фамилията Павлов?

— Не.

— А по друг повод?

— Разбира се. Тя търсеше неговия автореферат. По-точно, аз го търсих по нейна молба.

— Кога беше това?

— Преди около година. Каза ми, че имало една много интересна дисертация, с която нямало да е зле и аз да се запозная, само че не помнела кой е авторът й, но пък знаела заглавието. Намерих автореферата в библиотеката на Министерството на вътрешните работи. Авторът й беше Павлов.

— А сега, Антон, слушайте ме внимателно. Искам да знам кое беше първо, кое — след това. Колкото се може по-точно.

— Най-напред беше авторефератът, абсолютно сигурен съм. Спомням си, че преписах от титулната страница данните и ги дадох на Ирина Сергеевна, но не намерих време да го прочета. Още тогава си помислих, че имам цял месец, докато библиотеката излезе във ваканция, и ще успея да го прочета някой друг път Библиотеката на академията затваря на първи август и до първи септември почива. После нещо ми се случи и не го прочетох. Та, когато й донесох данните от титулната страница, тя прочете, че дисертацията е подготвена в катедрата по криминално право на юридическия факултет при Енския университет, и ме попита къде защитават жителите на Енск. Като й отговорих, тя сви рамене и каза: „А този кой знае защо е защитавал в Саратов“. Що се отнася до командировките, разговорът се състоя в навечерието на августовските събития, заминах за Енск преди самия пуч.

— И пак да се върнем на Енск — внимателно го насочи Настя, като усети, че той се поотпусна. — Вие сте разумен човек, юрист, и прекрасно знаете, че става въпрос за убийство. Вашият опит да скриете нещо е безсмислен. Колкото по-дълго мълчите, толкова повече ще ви досаждаме и няма да се откажем, докато не ни кажете какво сте направил в Енск, за което не ви е приятно да говорите. На Ирина Сергеевна не можете да навредите, тя вече не е сред живите. За себе си ли се страхувате? Уверявам ви, че всички тук сме зрели хора и каквото и да сте направил в Енск, никой няма да ви размахва пръст, още повече, че сте изпълнявал молба на научния си ръководител, тоест на човека, от когото сте зависел. Искате ли да се опитам да отгатна какво сте направил?