Стечение на обстоятелствата

— Александър Евгениевич — започна Лебедева, след като Павлов й поднесе кафето и й показа, че е готов за работа, — разбирам, че сте много зает човек, затова ще се опитам да ви отнема колкото се може по-малко време.

— Вие ме огорчавате, Лариса — направи се на обиден Павлов. — Бих искал да общуваме колкото може по-дълго.

— Показах на моя редактор материала, който подготвих след разговора си с вас — невъзмутимо продължи Лебедева, без да се поддава на шеговития му тон, — и той много се заинтересува от вашата концепция. Възложи ми да направя не кратко интервю, както бяхме планирали първоначално, а много по-подробно, нещо от рода на проблемна статия. За да не ви губя времето, ходих в Ленинската библиотека и прочетох дисертацията ви. Направих го с цел да ви спестя обясненията за отделни нюанси и детайли. Сега бих искала с вас да обсъдим плана на интервюто и да съгласуваме въпросите, които ще ви задам. А отговорите ще ги напиша сама, ползвайки вашата дисертация. Устройва ли ви моето предложение?

— Поласкан съм, че някой е прочел работата ми, още повече, че точно вие сте го направила. Наистина не мислех, че някой ще се заинтересува от нея.

— Недейте да скромничите, Александър Евгениевич — очарователно се усмихна тя. — Много добре знаете, че проблемът за борбата с корупцията е един от най-актуалните напоследък. И само преди няколко дни, в сряда, вие заявихте, че ще отстоявате своята концепция. Но не отговорихте на въпроса ми. Устройва ли ви моето предложение?

— Напълно, щом за вас така е по-удобно — суховато отговори Павлов.

— А за вас?

Очите с цвят на шоколад заблестяха, сочните й устни сякаш му подсказваха отговора. И той усети подтекста.

— Не ме предизвиквайте, Лариса — напрегнато се усмихна. — Не виждате ли, че съм очарован от вас. Съгласен съм с всяко ваше предложение, стига то да ви устройва. Но в замяна на това ще позволите ли да ви поканя на вечеря?

— Ще позволя. А сега да се хващаме за работа.

Известно време делово обсъждаха въпросите, на които Лариса сама щеше да формулира отговорите.

— Нека да уточним някои моменти. Вие се позовавате на проведеното от американците допитване до съветски граждани в края на седемдесетте години. Какво е представлявало това допитване и как са били подбрани анкетираните? Бих искала непременно да включа този материал в статията си.

— Мислите ли, че е необходимо? — поколеба се Павлов. — Според мен това не е толкова интересно. По-добре ще е да не го включваме.

— Добре — съгласи се журналистката. — Вие критикувате работата на Сюзън Роуз-Екерман, която предлага математически модел, позволяващ да се определи вероятността дали при тази или онази йерархична структура чиновниците ще вземат подкупи. Какво точно не ви харесва в този модел и с какво той се отличава от вашата концепция?

— Почакайте, Лариса, нима се каните да тормозите читателите с тези подробности? Ще прочетат статията дотук и като видят, че става въпрос за математика, ще им доскучае. Не разваляйте материала.