Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Та за колко време да разтягам новогодишната ти заплата? — повтори въпроса си Лиза. Явно й се искаше скандал, но с Ветров това не беше проста работа.
— Разтягай я по-дълго — миролюбиво отговори той.
— Тоест една година? Или още повече? — опита се да уточни жена му.
— Може би, може би — разсеяно отвърна съпругът й и пак потъна в бумагите си.
— Не разбирам какво правиш още там?
— Подготвям отчета по тринадесета тема. Утре пристига генералитетът.
— Боже, какъв отчет, какъв генералитет?! На вас и стотинка не ви плащат, а ти като някакво зомби. Като във филма „Мъртъв сезон“, нацистът искаше да създаде човек-хлебар, човек-орач. А ти си готов човек-химик. Съставен си изцяло от химически формули!
— Може би, може би… — все така разсеяно повтори рефрена си мъжът й.
Пфу! Е, как да си го изкараш на тоя?! Господи, защо е това наказание? Лиза чак захвърли куките от злоба. В този момент зазвъня телефонът. Лидкиният глас радостно задърдори:
— Приятелко, какво правиш там?
— Както винаги, седя в краката на мъжа си — сърдито отговори красавицата.
— Долу робството! — весело извика в слушалката Лидка. — Тук пристигна един млад генерал. Иска да те види. Вадик, стига — разсмя се тя. — Дърпа ми слушалката — поясни Лидка на приятелката си. — Предавам му я.
Лиза усети, че стремително се изчервява. За щастие законният й съпруг не се откъсна от отчета си.
— Лизинка — чу тя познатия предпазлив глас на Вадим. — Здравей, така се радвам да те чуя!
Но генералът не можеше да чуе нищо, защото Лиза изобщо не проговори.
— Не можеш ли да говориш? — досети се бившият граничар.
— Да — промърмори обърканата Лиза.
Генералът разбиращо се засмя.
— Тогава аз ще говоря. Каня ви с Лидка утре на разходка сред природата. Ще излезем извън града. Времето е чудесно. Ще се замеряме със снежни топки — пак се разсмя Вадим. — А после обещавам на прекрасните дами разкошен обяд в някое ресторантче. Става ли? Отговори ми само с една дума — да или не.
— Да — прошепна Лиза.
— Е, чудесно. Предавам слушалката на Лидуся. Разберете се по кое време.
Когато времето на срещата беше съгласувано, Лиза тихо постави слушалката на мястото й.
— Какво има? — попита изведнъж съпругът й, като усети необичайната тишина в стаята.
Той се обърна. Жена му беше забола глава в плетката си. Куките проблясваха и хвърляха по стените отразени бликове от евтиния полилей.
— Кой се обади? — пак попита Игор.
— Лида. Кани ме утре на разходка извън града — отговори жена му, без да вдига глава.
— Ами, разбира се, върви — разреши мъжът й. — Иначе съвсем ще ти доскучае с мен, момичето ми!
Той се протегна към жена си, хвана китката й и я притегли към себе си. Разтвори леко халата й и взе да целува бялата гладка кожа. Лиза гледаше край него в тъмния, полузакрит от щората прозорец. Мислите й бяха заети от съвсем друг мъж.
Елизавета изскочи на улицата и припряно зави зад ъгъла. Черният форд вече чакаше на уговореното място. Предната врата се отвори и от колата излезе Вадим, като стремително пристъпи към Лиза и стисна пръстите й.
— Колко се радвам да те видя! — прочувствено каза той и целуна дланта й. — Станала си още по-красива!
Той настани Лиза на задната седалка на колата и седна до нея.
— А къде е Лида? — учуди се жената, като не видя приятелката си в колата.
— Внезапно се почувства зле — припряно каза Вадим, все така стискайки пръстите й. — Нещо там женско — изхихика се той. — Но аз дори се радвам, че така стана. Много ми се искаше да останем насаме с теб.
Колата безшумно се носеше по градските улици. Рядкото за зимния Питер слънце сияеше като излъскан самовар, като се отразяваше отначало в купола на „Окървавения Спасител“, после в иглата на Петропавловската крепост. Солидният шофьор на средна възраст уверено караше колата, като смело лавираше в автомобилния поток. Те прескочиха Троицкия мост, прелетяха като стрела Каменноостровския проспект и всички светофари ги приветстваха само със зелен цвят.
Лиза, смутена от срещата, от бързото каране и горещите целувки на миришещия на скъп одеколон генерал, едва не загуби съзнание.
— Къде сме? — объркано попита тя, когато фордът спря край невисока, наскоро боядисана къща.
— Това е Каменни остров, скъпа. Нима не знаеш за съществуването на тази държава в държавата?