Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Естествено, за Елизавета, най-красивото момиче в курса, родом от далечния Актюбинск, беше въпрос на чест не само да остане в града на Нева, но и да си хване за мъж именно този отнесен от хорската суета гений. Още повече че идваше време за разпределение, а безкрайният роман с чичото на Лидка, вече немлад полковник, започна да прилича на бавно протичаща шизофрения и не обещаваше никакви перспективи. Между приятелките от общежитието дори се сключваха облози по повод сериозните намерения на Елизавета да превземе тая „кула от слонова кост“ Момичетата се шегуваха, че Ветров и понятие си няма що е това жена и за какво се употребява. Обичайните женски хитрости от типа на плахо пърхащи клепачи и прочие невинни дреболии не оказваха никакво въздействие върху Ветров. Явно, за да се привлече вниманието му, трябваха по-решителни мерки.
Така и стана. Което впрочем доста улесни изпълнението, на поставената пред Лиза задача. В един съботен майски ден, когато възрастното население на Петербург вече копаеше по вилните си места, Лиза изтича в дома на Игор, за да консултира геният бедното момиче преди изпита. И момичето остана два дни на гости. Един час след започването на консултацията Ветров беше преместен в родителската спалня, където на отшелника бяха показани и други житейски ценности. Пълната неосведоменост на Игор по дадения въпрос се компенсираше с лихва от опита на неговата партньорка. Новопосветеният беше толкова потресен, че още сутринта на следващия неделен ден, застанал на колене пред голата Елизавета, полегнала на родителското ложе в позата на Даная, той й направи предложение.
Общежитието ликуваше. Успехът на, макар и ярката, но все пак провинциална Пепеляшка в святото дело за завоюването на столичните принцове подхранваше надеждите и на останалите момичета…
На първо време всичко се нареждаше повече от успешно. Пристигналите с мотики от вилата родители на Игор, разбира се, бяха безкрайно учудени, когато завариха сина си прегърнал светлокосото създание. Но не протестираха. Игор беше късното им, безгранично обичано дете.
Скоро по настояване на младата снаха, на която синът им не противоречеше за нищо, тристайното родителско жилище се превърна в двустайно гнезденце в престижен нов район. Останалата след размяната стая и крайградският парцел с виличката се превърнаха в славна според думите на Лиза къщичка в района на Пушкински гори, където се преместиха свекърът и свекървата. По този начин предприемчивата млада жена реши наведнъж две задачи: своя жилищен въпрос — първо, и се отърва от родителите на мъжа си — второ.
Първата неприятност се случи след завършването на университета. Нейният гениален мъж, независимо от купищата примамливи предложения неочаквано постъпи на работа в засекретен институт по военна медицина. Това решение го лишаваше от възможността да пътува в чужбина минимум десет години. Истериите на Елизавета по този повод не постигнаха нищо. Ветров мрачно отговаряше, че въпросният институт е прекрасно оборудван и се занимава с проблеми, които са му интересни. Край! Друго не му трябва.
Елизавета за пръв път се сблъска с непреодолимото упорство на мъжа си. Тогава тя не се реши да се разведе, но силно се замисли за правилността на избора си. А после…
По-нататък всичко е ясно. Потенциалните военни противници изчезнаха. Изчезнаха и поръчките, които получаваше институтът. Дружбата с бившите противници доведе дотам, че повечето от населението на страната загуби възможността да работи по специалността си.
„Но моят няма да се отърве от глупавата си лаборатория — мислеше Лиза, като хвърляше злобни погледи към мъжа си. — Така и ще мизерстваме, Лидка е права сто процента!“ — спомни си Лиза думите на приятелката си, казани в новогодишната нощ.
— Интересно кога ще ви дадат следващата заплата? — злъчно подхвърли тя към кльощавия гръб на мъжа си.
— Какво?
Мъжът й трепна от изненада и рязко се обърна към Лиза. Евтината домашна ковбойка (по съвместителство и работна риза) шумно се разпори под мишницата на учения.
— Ето, скъса си ризата! — извика Елизавета. — Имай предвид, няма да ти купя нова!
— Не ми трябва — спокойно реагира съпругът. — Ще я нося под пуловера си.