Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Коридорът на просителите все още беше празен. Модал изтегли меча си и повторно отправи настояването си. Много добре знаеше какво го очаква от другата страна на вратата. Не се надяваше, че ще си тръгне жив. Но кралицата бе издала нареждането си, така че той щеше да се подчини.
— По тази причина не можем да позволим настоящата ситуация да продължава — казваше красивият магьосник, докато Модал се доближаваше към полуотворената врата на Вътрешната камера. — Докато човек като него вилнее из града, дори и ако силите му не отговарят на мълвяните легенди, ще бъде като магнит за цялото неподчинение, което в момента ни тормози. Новините, които е донесъл на северняците, са още една причина да действаме моментално.
Модал понечи да бутне докрай вратата. В същия миг говорещият го усети. Търговецът също усещаше председателя съвсем ясно.
— Влез — изрече гласът. Аркосът на Сна Вацта бе принуден да се подчини. Около съвещателната маса бяха насядали предателите, удивени от дързостта на завърналия се. Точно срещу вратата стоеше Деорк, комуто принадлежеше гласът.
— Седни — нареди властно председателят. Модал отново не се възпротиви. Възнамеряваше да си запази силата.
Разположеното насреща му не беше изцяло човек. Нещо се бе случило на Деорк във времето между двете посещения на Модал. Страховито и мъчително присъствие се взираше от очите. За пръв път Търговецът се вглеждаше в лицето на обладан.
— С идването си ми спестяваш много усилия — изрече гласът. Устата се кривеше неестествено и несъответстващо на думите — пародия на нормалната реч. — Точно се канех да издам заповед за залавянето ти. Възнамерявам да ти задам няколко въпроса, Аркосе.
Болеше невероятно, но Модал се възпротиви по начина, който бе научил сред народа на хаукъл — не се изправяше директно срещу силата, а отстъпвайки с духа си встрани, пропускаше злобата на гласа край себе си. Не можеше да го нападне, защото това противоречеше на учението им. Но съгради защита.
— Нося ти съобщение от своята кралица — поде Модал.
— Мълчи! — просъска гласът. Повелята на думата го проряза като замаха на жив камшик. Почти бе невъзможно да се противопостави, но Търговецът беше подготвен.
— Имам право да говоря — продължи Аркосът на Сна Вацта, преглъщайки мъчително. Очите на противното лице се присвиха и изненадано. — Кралицата ми подозираше измяна в Съвета на Фалта. Употребата на тъмна магия в залите на Първородните потвърждава подозренията й. Тя ми нареди да кажа, че Сна Вацта се оттегля от неистинския Съвет и го счита за разпуснат. Тя ще потърси единомислещи монарси, с които да организира нов Съвет. От настоящия момент тя преустановява връзките си с тази група и оттегля своя представител.
— Оттегля го, а? — кресна Деорк. Но макар гласът му да пламтеше от кървава злоба, беше безсилен да плени Аркоса. Вбесен, председателят се изправи и сграбчи ръба на масата, който започна да дими под захвата му. — Не ще избегнеш мощта на Господаря, селяндурино! Аз сам избирам да те пусна, защото моят Повелител ми повери могъществото да изпепеля жалката ти шайчица! Пази се!
Сега на Модал му се струваше, че от устата на магьосника изхвърчат същински пламъци.
— Скоро всички ще погинете! Събирайте безполезните си сили. Неумиращият ще извлече наслада от удължената ви агония! Върви! Постарай се старите ти нозе да надтичат градската стража, отпратена срещу приятелите ти дори в този миг!
Силата на магьосника се стовари върху Модал като удара на гигантска ръка. Търговецът отхвърча през отворената врата и се приземи по гръб във Външната камера. Но бързо се изправи на крака и затича отчаяно, за да изпревари гибелта, връхлитаща Компанията.
Изгряващото слънце открояваше силуета на момче, възкачено върху дървена платформа. То повдигна ръката си. Лъчите на слънцето и на Стрелата се сляха, опънали дълги сенки зад събралите се пред Струърската порта. Хората бяха дошли тук по много причини. Страх и колебание, отчаяние и мъка тласкаха едни, а други бяха движени от гняв и омраза. Имаше и такива, които бяха дошли само заради магията, сякаш ставаше дума за пътуваща група актьори. Но повечето усещаха настъпващата промяна. Появата на Джугом Арк. Легендарният Търговец Модал се беше надигнал от гроба. В Инструър цареше хаос. Някои казваха, че е настъпил краят на една епоха, други говореха за всеобщия свършек. Говореше се, че самият Рушител се намирал на няколко дни път, повел след себе си армия, с която да заличи Инструър от лицето на света.