Дясната ръка на Бога

— Дори и така да е, за момента е все едно изгубен — заключи Лийт. — Както и още един от нас. Преди по-малко от два дни навлязох в Инструър, за да узная, че Стела е изчезнала. Все още не всичко ми е ясно. — Той се обърна към Индретт. — Значи се е влюбила в мъж от Еклесията, но не е получила разрешение да сключи брак с него? Как е възможно това? Та аз отсъствах толкова малко!

— Лийт, Стела е жена. Или поне пътуването преждевременно я накара да узрее. Може би трябваше да й позволим да последва сърцето си, разчитайки, че то не би й позволило да встъпи в рушителен брак — какъвто би се оказал подобен съюз, тъй като тя желае от брака нещо, което никой брак не е в състояние да предложи. Но ние ще продължим да я търсим. — Майка му кимна, за да подсили думите си.

— Искам всички да бъдем заедно — рече Лийт. — Не ми харесва да виждам празни столове.

— А аз не искам да ставам досаден, но вън става все по-светло — напомни им Фемандерак с усмивка. — Е, какво ще правим? Приемаш ли да понесеш бремето на Джугом Арк, Лийт?

Последният акорд на арфата бавно потъна в тишината. Мълчанието бе натоварено с предбурно напрежение. В пещерата под Джорам Лийт беше взел Стрелата, без да осъзнава какво означава това, обвивайки пръсти около пламтящия ствол в покорство на глас, който бе смятал за приятел. Сега беше различно. Знаеше, че Стрелата няма да го изгори, поне не телесно. Но чувстваше, че огънят е в състояние да го изпепели вътрешно. Същият пламък го бе посетил онази нощ в мазето на Фоилзи. Същият глас бе говорил през него в онази нощ сред леденото езеро със Стела. Бе говорил за обич, но диреше да обгражда. Предлагаше свобода за Фалта, но окови за него. Лийт търсеше гласа, а не искаше да има нищо общо с него. Този път, ако протегнеше ръка, нямаше да се раздели с него и с Джугом Арк, докато всичко не бъдеше спечелено — или изгубено. И дори и ако войната бъдеше спечелена, какво щеше да пожертва Лийт?

Не зная защо се колебая. Реално не ми е останал избор. Никога не съм разполагал с избор.

Той разтвори пръсти. Стрелата припламна, отскочи от масата и влетя в ръката му.

— Приемам водителството на Компанията — обяви Лийт, — докато се намери по-достоен от мен.

Джугом Арк припламна, сякаш изразявайки задоволството си със ситуацията.

— Вие ме направихте предводител, но това не означава, че вече няма да търся съвета ви. — Той им направи знак да се съберат. — Бих искал да споделя една идея, която ми се струва добра. Но желая да чуя и вашето мнение по въпроса.

И Лийт заговори бързо, а докато говореше, членовете на Компанията започнаха да кимат.