Съдбовният кораб [bg]

— И подозираш, че той не само им позволява да странят от другите, но и изглежда, ги окуражава по начина, по който разпределя работата?

Тя се зачуди какво намекваше Брашън?

— Възможно е. — Пое си дъх. — Лавой като че ли използва Харг и Китл почти както един капитан би използвал първия и втория си помощник, за да ръководи вахтата си. Понякога изглежда сякаш бившите роби са отделен, самостоятелен екипаж на кораба. — И с неудобство отбеляза: — И тази липса на възприемане като че ли важи и за двете страни. Не само нашите палубни стъргалки не приемат бившите роби. Татуираните са също толкова склонни да не общуват с тях.

Брашън се облегна назад в стола си.

— Те бяха роби в Бингтаун. Повечето са станали такива, защото са били заловени в градовете на Пиратските острови. Бяха склонни да рискуват всичко и да избягат от Бингтаун на борда на Парагон, защото им предоставихме възможност да се върнат у дома. Докато се подготвяхме за отплаване, бях склонен да им дам това, в замяна на службата им на кораба. Вече не съм сигурен, че сделката беше добра. Човек, хванат на Пиратските острови, за да бъде продаден като роб, най-вероятно е пират. Или поне изпитва симпатии към пиратите.

— Вероятно — неохотно се съгласи тя. — И все пак трябва да изпитват някаква преданост към нас заради това, че им помогнахме да избегнат робския живот.

Капитанът сви рамене.

— Може би. Трудно е да се каже. Подозирам, че предаността, която изпитват в момента, е по-скоро към Лавой, отколкото към мен или теб. Или към Парагон. — Той измести стола си. — Това е предложението на Лавой: според него, докато навлизаме във водите на Пиратските острови, ще имаме по-добри шансове да се приближим, ако самите ние се престорим на пирати. Татуираните му моряци щели да ни придадат правдоподобност и да ни научат на пиратските привички. Намеква, че някои от тях дори познават островите. Можем да продължим като пиратски съд.

— Какво? — Алтея беше скептично настроена. — Как?

— Ще си измислим знаме. Ще превземем един-два кораба, за да тренираме уменията си в битка, както казва Лавой. После акостираме в някой от по-малките пиратски градове, с плячка и трофеи, и с широки пръсти, и започваме да разпространяваме, че искаме да следваме Кенит. От известно време този Кенит се е провъзгласил за кандидат за крал на пиратите. Последното, което чух, беше, че събира последователи. Ако се престорим, че искаме да сме част от тези последователи, може да успеем да се доближим до него и да определим положението на Вивачия, преди да действаме.