Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Вторият пристъп рядко закъсняваше. Когато най-накрая дойде, един малазански пленник изкрещя нещо в нощта, може би молитва или предизвикателство, след което се хвърли от перваза, на който го бяха спуснали. Бързо спуснаха корелец, който да заеме мястото му. Гребенът на вълната се блъсна в Стената и разтресе камъните, сякаш цялото море се бе вдигнало, за да я разруши.

Когато водата и парчетата лед се отдръпнаха, мъжът на Ереко все още бе там. Друг пленник, малазанец, съдейки по раздраните му дрехи, крещеше нещо към него с протегнати ръце. Умоляваше го. Мъжът му отдаде чест, което накара пленника да изпъне гръб и да отвърне със същото.

Бурята продължи през цялата нощ, а мъжът на Ереко беше единственият, когото не трябваше да сменят. Корелците продължаваха да спускат затворници отгоре. Те смятаха, че вършат услуга на тези мъже и жени, давайки им шанс да умрат достойно в защита на Стената. Разбира се, затворниците бяха на друго мнение.

Бавно, почти незабележимо, нападенията на Ездачите в тази част на Стената се промениха. Натискът им отслабна и те започнаха да обикалят, вместо да нападат, а някои се гмурнаха под повърхността. Корелците, събрани горе, гледаха и сочеха развълнувано. Ереко се вгледа в морето — от дълбините се надигаха тъмни фигури. Това бяха маговете на Ездачите. Ереко се изправи, защото рядко му се отдаваше да види тези създания. Броните им бяха от лед, черен като нощта, може би изкован в мрачните дълбини на морето. Носеха жезли и пръчки от скъпоценни камъни — кристал, оливин, гранат и серпентина — с които атакуваха Стената с концентрирана магия и смразяващ студ по време на най-ожесточените схватки.

Ездачите се разпръснаха, порейки заскрежените вълни, след което един от тях се насочи към мъжа, когото Чародейката му бе посочила, наричайки го негов спасител. Ездачът се приближи и когато вълната се разби в Стената, конят му се изправи на задните си крака. Когато пръските и мъглата се разсеяха, мъжът все още беше там, а Ездача го нямаше.

Кръвожаден, ликуващ вик огласи нощта, дошъл от корелците, събрани над мъжа. Този вик сякаш разтресе Стената по-силно от самите вълни.

Той погледна нагоре, след което обърна гръб на корелците.

Още един Ездач се втурна към него с вдигната пика. Ереко с ужас видя как мъжът хвърля меча си настрани и чака невъоръжен създанието да го връхлети. Ездачът спря преди да достигне Стената, но все още държеше пиката си насочена. Той се издигаше и спускаше с вълните. На Ереко му се стори, че двамата си размениха думи. След това Ездачът се наклони на една страна и се върна.

Другите магове снишиха жезлите си от блещукащ кристал и се насочиха наляво или надясно. Изглежда бяха решили да не нападат тази част на Стената.