![Възходът на Ордата [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/2/vzhodt-na-ordata-bg-lp-download.jpg)
Възходът на Ордата [bg] [ЛП]
- Автор: Голдэн Кристи
- Серия: World of Warcraft(bg) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на Ордата [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Една истинска история за магия, война и героизъм, базирана на най-продаваната и награждавана поредица компютърни игри на Blizzard Entertainment.
— Рулкан…
— Рулкан изпълни своята част, като ме доведе до теб, Нер’зул — успокои го Кил’джейден. — Ти знаеш, че тя е добре и е щастлива. Видя я, нали? Повече няма нужда да ни служи като посредник. Не и след като се убедих, че си достоен да говориш от мое име на народа си.
И както винаги, сърцето на Нер’зул се изпълни с радост. Но този път, въпреки успокояващите и вълнуващи думи на Кил’джейден, той усети лек тъжен трепет в сърцето си и все още искаше да може да говори със съпругата си.
Нер’зул се беше изгубил в мислите си, когато Гул’дан му донесе новата вест. Чиракът се поклони и подаде на господаря си парче пергамент, пропита със синя течност.
— Какво е това? — попита Нер’зул, вземайки пергамента.
— Беше открито в един дренаи, идващ от юг — отвърна Гул’дан.
— Група дренаи?
— Бил е сам вестоносец. Невъоръжен и дори не е яздел. Глупакът е ходел пеша.
Устните на Гул’дан се изкривиха в усмивка и той се засмя. Нер’зул погледна пергамента и осъзна, че сините петна са от кръвта на вестоносеца. Какво го е прихванало този глупак да ходи сам и невъоръжен в територията на Шадоумуун? Той внимателно разгъна парчето и се зачете в него. Докато кафявите му очи бързо преминаваха по редовете, изведнъж стаята се озари и двамата шамани се проснаха на пода.
— Прочети го на глас, велики Нер’зул — чу се спокойният глас на Кил’джейден. — Сподели го с мен и своя верен чирак.
— Да, моля ви, господарю — каза развълнувано Гул’дан.
Докато четеше, за пръв път откакто бе говорил с любимата си Рулкан, Нер’зул почувства колебание.
„На Нер’зул, шамана от клана Шадоумуун, Пророка на дренаите Велън изпраща поздрави.
Отскоро много от хората ми бяха атакувани от орките. Не разбирам на какво се дължи това. Поколения наред вашите хора и моите живеят в мир и разбирателство — положение, което е било ползотворно за всички ни. Ние никога не сме вдигали оръжие срещу орки и дори веднъж спасихме живота на двама младежи, които несъзнателно бяха попаднали в опасност.“
— А-а — прекъсна го Гул’дан. — Спомням си… Дуротан, който сега е вожд на клана Фростулф и Оргрим Дуумхамър.
Нер’зул разсеяно кимна и продължи да чете.
„Можем единствено да предположим, че е станало някакво недоразумение, и бихме искали да разговаряме с вас, за да избегнем загубата на повече животи — на орки или на дренаи — по такъв трагичен начин.
Разбирам, че планината, която наричате Ошу’гун, е свещена за хората ви, защото там живеят духовете на предците ви. Това място отдавна има голямо значение и за дренаите, но ние винаги сме уважавали решението ви да я обявите за ваше свято място. Въпреки това дойде време да осъзнаем, че нещата, които ни свързват, са повече от тези, които ни делят. Моите хора ме наричат Пророк, защото понякога получавам мъдрост и прозрение. Желая да водя народа си добре и в мир и съм сигурен, че вождовете на клановете ви искат същото.
Нека се срещнем мирно на мястото, което значи много и за двете ни раси. На третия ден от петия месец аз и малка група дренаи ще отидем на поклонение в сърцето на планината. Никой от нас няма да носи оръжие. Каня вас и всеки друг от хората ви, който желае да се присъедини към нас, да отидем в мястото на магия и сила, за да поискаме съвет от много по-мъдри същества, които могат да ни помогнат да премахнем този конфликт между нас.
Желая ви мир в светлина и благодат.“
Гул’дан проговори първи. Или по-точно се изсмя.
— Каква наглост! Господарю, Велики Кил’джейден, не трябва да изпускаме тази възможност. Водачът им ще дойде като клефтхуф в кланица, невъоръжен и достатъчно глупав да си мисли, че не знаем нищо за коварните му намерения. И смята да поквари Ошу’гун! Той ще умре, преди копитото му да стигне дори до подножието на свещената ни планина!
— Радвам се да чуя това, Гул’дан — отекна гласът на Кил’джейден, мек като вода. — Нер’зул, чиракът ти говори мъдро.
Но Нер’зул усети как думите засядат в гърлото му. Той отвори уста и понечи да продума и на третия си опит успя.
— Не отричам, че дренаите са опасни — каза насечено той. — Но… ние не сме грони, които убиват невъоръжени врагове.
— Вестоносецът беше убит — отбеляза Гул’дан. — Невъоръжен и дори пеша.