![Приливи на Мрака [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/0/prilivi-na-mraka-bg-lp-download.jpg)
Приливи на Мрака [bg] [ЛП]
- Автор: Розенберг Аарон
- Серия: World of Warcraft(bg) #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приливи на Мрака [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
— О, не — отговори Кърдран и се усмихна на другото джудже Уайлдхамър. — Просто тря’а да ги хванем на открито. Хайде, момчета, да се прибираме у дома. Имам няколко идеи. Но не се тревожете, скоро ше пока’ем на тия зелените, че не са добре дошли в Хиндерланда.
— Ти там! Паладинът!
Туралиън вдигна поглед към елфа, който спря до него. Той не беше забелязал рейнджъра, но това не го изненада. През последните няколко седмици беше научил колко бързо могат да се появяват и изчезват елфите, а също и колко са безшумни. Алериа особено обичаше да го стряска, прошепвайки нещо в ухото му, когато той дори не подозираше, че се е върнала в лагера.
— Да?
Той почистваше снаряжението си, но прояви уважение и спря.
— Орките са в Хиндерланда — докладва елфът. — Отишли са да се срещнат с троловете там.
Последните му думи бяха изречени с особено отвращение. Туралиън беше разбрал, че елфите ненавиждат горските тролове и явно чувствата бяха взаимни. И беше логично — всички те бяха същества на горите, които не бяха достатъчно обширни, за да поберат двете раси. Те бяха врагове от хилядолетия, още откакто елфите бяха изтласкали троловете от част от горите, за да основат кралството си.
— Сигурен ли си, че са съюзници, а не е само случайна среща? — попита Туралиън, оставяйки бронята си настрани.
Той потърка разсеяно брадичката си. Ако орките и троловете наистина се бяха съюзили, това можеше да се окаже проблем. Рейнджърът изсумтя.
— Разбира се, че съм сигурен! Чух ги да си говорят. Имат някакво споразумение.
Елфът всъщност за пръв път изглеждаше разтревожен.
— Планират да атакуват Еъри Пийк, а после да продължат към Куел’Талас.
А-а, това обясняваше притеснението му. Куел’Талас беше родината на елфите, а троловете ги мразеха. Ако се бяха присъединили към Ордата, беше логично да насочат орките натам.
— Ще информирам Лотар — увери го Туралиън и се изправи. — Ще ги спрем, преди да доближат дома ви.
Елфът кимна, макар че не изглеждаше много уверен в това. Обърна се и се затича обратно към дърветата, където изчезна. Но Туралиън не го гледаше. Той вече се беше запътил към командирската палатка. Там той намери Лотар, заедно с Кадгар, Теренас и още няколко мъже.
— Орките са се насочили към Еъри Пийк — заяви той, щом влезе.
Всички се обърнаха към него и Туралиън забеляза няколко учудени погледи.
— Един от рейнджърите току-що ми докладва — обясни той. — Орките са се съюзили с горските тролове и планират да атакуват Еъри Пийк.
Теренас кимна и се обърна към картата, покриваща голямата маса в палатката.
— Логично е — призна той, поставяйки пръст върху мястото на картата. — Джуджетата Уайлдхамър са достатъчно силни, за да ги посрещнат и няма нужда да ги изненадват в гръб. Но ако и троловете са с тях, със сигурност ще искат да ги пропъдят от Хиндерланда.
Лотар също се взираше в картата.
— Ще е трудно да се бием в гората — отбеляза той. — Няма да можем да се позиционираме както трябва и ще се наложи да зарежем балистите.
Той потърка чело и се замисли.
— Но, от друга страна, те също няма да могат да разпределят добре силите си. Ще можем да се бием с малки оркски групи, без да се притесняваме от опасността на цялата им армия.
— Още повече, джуджетата могат да бъдат силни съюзници — отбеляза Кадгар. — Ако им помогнем, може би ще се съгласят да ни подкрепят. От тях ще излязат чудесни разузнавачи и воини за челните редици.
— Определено ще ни бъдат от помощ с грифоните си — съгласи се Лотар. Той вдигна очи, срещна погледа на Туралиън и кимна.
— Събери войските — заповяда той. — Потегляме към гората, за да спасим джуджетата.
— В името на предците, тия са мно’о! Като бълхи са, но по-големи и въоръжени!
Кърдран изруга, оглеждайки положението долу. Той и ловната му дружина кръжаха високо в небето и се опитваха да огледат по-добре странните зеленокожи. И това което видяха, не беше хубаво. Съществата маршируваха бързо и вече бяха само на ден разстояние от самия Еъри Пийк. Отначало бяха видели само двайсетина, но после недалеч от тях забелязаха друга група, а после трета. Останалите джуджета докладваха за същото. Въпреки че тези зеленокожи бяха разделени на групи по двайсетина, групите им бяха неизброимо много. Джуджетата Уайлдхамър не се страхуваха от нищо, но ако тези същества бяха наполовина толкова силни, колкото изглеждаха, можеха да разбият Еъри Пийк само заради числеността си. Не че джуджетата щяха да стоят и да гледат безучастно.