Бавачката на ангели [bg]

– Виж това – каза тя и взе две сламки от подноса.

После ги пъхна в носа си и кръстоса очи, като продължаваше да се усмихва.

Ана не можа да не се разкикоти. Спомняше си колко обичаше кака ѝ да прави смешки, когато бяха деца. Макар обикновено да се държеше сериозно и зряло. Ерика ѝ беше по-скоро като малка майка, отколкото като голяма сестра.

– Обзалагам се, че вече не можеш да пиеш през носа като едно време – каза Ерика.

– Естествено, че мога – отвърна Ана обидено и пъхна по една сламка в ноздрите си.

Наведе се напред, потопи сламките дълбоко в каната и вдиша. Щом сокът влезе в носа ѝ, започна да закашля и да киха неконтролируемо, а Ерика се разсмя.

– Какво правите, за бога?

Дан изникна внезапно в двора и щом видяха изражението му, двете съвсем се разкикотиха. Започнаха да се сочат една друга, опитвайки се да кажат нещо, но това предизвикваше единствено нови вълни от смях.

– Виждам, че не бива да се прибирам без предупреждение.

Дан поклати глава и влезе вътре.

Накрая двете успяха да се успокоят и Ана усети, че твърдата буца в корема ѝ е започнала да омеква. С Ерика бяха имали спречквания през годините, но единствено сестра ѝ успяваше да докосне душата ѝ по такъв начин. Никой не можеше да я ядоса колкото Ерика, но и никой друг не можеше да я направи толкова щастлива. Бяха завинаги свързани с невидима нишка и докато бършеше сълзите си и гледаше сестра си, Ана осъзна колко много се нуждае от нея.

– След като Дан те видя така, не разчитай на ласки довечера – каза Ерика.

Ана изсумтя.

– Не знам дали това ще е от някакво значение. Но нека да сменим темата. Ще е все едно, че върша кръвосмешение, ако седна да обсъждам сексуалния си живот със сестра си, като знам, че мъжът ми някога е бил с нея...

– Боже господи, това беше преди сто години. Ако трябва да съм честна, дори не си спомням как изглеждаше Дан без дрехи.

Ана пъхна демонстративно пръсти в ушите си и Ерика се засмя, клатейки глава.

– Добре, обещавам, ще говорим за нещо друго.

Ана махна пръстите си.

– Разкажи ми още за Вальо. Как е дъщерята? Как се казваше? Ема?

– Ева – каза Ерика. – Живее там с мъжа си. Мортен. Смятат да ремонтират къщата и да отворят малък хотел.

– Мислиш ли, че би потръгнало? Сезонът не е особено дълъг.

– Нямам представа, но останах с впечатлението, че не го правят заради парите. Проектът като че ли има друга цел.

– Може и да се получи. Мястото има потенциал.

– Знам. Именно тук си замесена ти – каза Ерика развълнувано и посочи с пръст към Ана.

– Аз? – учуди се тя. – И как точно съм замесена?

– Не си, поне засега, но ще бъдеш. Хрумна ми просто фантастична идея!

– Скромна както винаги – изсумтя Ана, но усети как любопитството ѝ се пробужда.

– Всъщност Ева и Мортен първи повдигнаха въпроса. Справят се умело с ремонта, но ще им трябва помощ, за да вдъхнат стил и живот на къщата. А ти имаш всички необходими качества: разбираш от обзавеждане, разбираш от антики и имаш добър вкус. Просто си идеалният човек!