Реката на тайните [bg]

— Господи — задъхано каза тя. — Появи се изневиделица.

— Колкото повече се приближаваме до склада, толкова по-оживено ще става.

Преминаването на друг мотокар ги принуди да залегнат в храстите. Рискът да ги разкрият се увеличаваше и Лорън предложи да се покатерят на следващата кула, която видят. Мърсър се съгласи.

Най-близката подпорна структура на кулокрана беше на петдесет метра. Те излязоха от укритието и хукнаха с всички сили към редица контейнери, намиращи се на половината път до целта им. На десетина метра от най-близкия контейнер Мърсър видя мъж, който внезапно се появи от отсрещната страна, и насочи пистолета си, когато докерът вдигна глава.

После отпусна беретата. Не можеше да застреля невъоръжен човек. Затича към него. Панамецът отвори уста да извика и да предупреди останалите работници, но Мърсър се хвърли напред, блъсна го в гърдите и го прикова към контейнера. Човекът се преви на две и се задави, опитваше се да си поеме въздух. Лорън дотича, удари го по главата с пистолета си и мъжът се свлече.

— Благодаря. — Мърсър пусна изпадналия в безсъзнание работник и се надигна.

Двамата с Лорън скриха панамеца между два контейнера и се спотаиха в сенките, за да видят дали някой не ги е забелязал. Всичко изглеждаше спокойно.

Кулата приличаше на радиоантена. На върха имаше скрипци и уреди за управление на крана. Като цяло приличаше на скиорски лифт. Мърсър и Лорън прибраха оръжията си и започнаха да се катерят по вградената стълба. Съоръжението беше съвсем ново и още не бе ръждясало от тропическата влага. На височина двайсет и пет метра намериха опорна точка и удобна позиция, за да се ориентират.

Отвъд пристанището се намираше Панамският канал, а на отсрещната страна се виждаше друг док. По канала минаваше кораб на път за първите шлюзове при Мирафлорес. Светлините му се отразяваха в тъмната вода. Зад тях беше Куори Хайтс, бившият щаб на Южното командване на Съединените щати. За да стигнат до целта си, Мърсър и Лорън трябваше да преодолеят триста метра и да минат през още няколко кули. Складът беше отдалечен от останалите, беше ограден със стоманена мрежа и целият, с изключение на покрива, бе осветен от прожектори. Макар да беше по-малък от другите, ширината му беше трийсетина метра, а дължината поне четири пъти повече.

Мърсър разгледа мрежата от въжета и кабели. Двете главни чезнеха в мрака и бяха опънати на разстояние шейсет сантиметра едно от друго. Отблизо изглеждаха дебели и солидни, стегнати плетеници от метални нишки, толкова опънати, че приличаха на железни прътове. Но когато погледна над пристанището, въжетата се превърнаха в ефирна паяжина.

— Готова ли си? — попита Мърсър, след като си поеха дъх.

— Забеляза, че използват тази система, нали? — Лорън посочи един контейнер, който безшумно се движеше в мрака, вдигнат от куките на крана, минаващ по въжетата.