Рубинения кръг [bg]

Стиснах здраво ръката на Нина и бавно отстъпих назад.

— Те не могат да ни убият в съня — промълвих с внезапно пресъхнала уста. — Не и наистина.

— Не, но ще се събудим — отвърна тя. — И Олив отново ще е изчезнала.

— Не и ако първо ги унищожим.

Ужасът ме сграбчи в ледените си пипала, макар да знаех, че стригоите са само част от съня. Цял живот бях предупреждаван за тяхната свирепост, затова не можех да изпитвам друго, освен страх. Но това, което казах, беше истина: не можеш да умреш в сън, създаден с магията на духа. Просто се събуждаш. А преди това ще почувстваш мъчителна болка. Те не са реални — казах си. — Това е сън и аз все още имам известен контрол над него.

Олив владееше по-сложните части от съня — като околната обстановка — но аз управлявах по-дребните неща. Можех да използвам огъня също толкова сръчно, колкото Кристиан или Сидни. Върху дланта ми се появи огнена топка, изпълнена с магията на духа. Усетих прилив на магия и у Нина и побързах да я смъмря.

— Не, остави аз да се справя с това. — След като вече участвах в този сън, можех поне да изпълня първоначалната си задача, да я предпазя от тежките последствия от използването на магията на духа. — Само ми помагай. Не призовавай толкова много от духа.

Хвърлих огнената топка към един от стригоите, но не улучих целта с около половин метър. Е, може би трябва да призная, че не съм толкова сръчен колкото Кристиан или Сидни. Винаги ми е изглеждало толкова лесно, когато го правеше Сидни, и сега осъзнах, че се опитвам да имитирам нейното хвърляне. Ала явно не биваше да разчитам на физическите си способности. Трябваше да действам по-обмислено. Призовах друга огнена топка и този път използвах силата на духа, за да я насоча точно към стригоя. Бях точен, ала стригоят, дори и в съня, беше много бърз. Избегна огнената топка и тя само леко изгори ръката му. Ала това ме въодушеви още повече. Отново извлякох от силата на духа, призовавайки още две огнени топки: едната изстрелях към първия стригой, а другата — към втория, застанал малко по-надалече.

Освен това успях да предвидя в коя страна ще отскочи стригоят, така че коригирах траекторията на летящата топка и тя го удари право в гърдите. Лумналите пламъци го обгърнаха и аз използвах духа, за да призова сребърен кол. Пристъпих към демона, гърчещ се върху земята, и забих сребърния кол там, където се надявах, че се намира сърцето му. Или бях уцелил, или огънят вече бе свършил своето дело, защото чудовището спря да се извива и изчезна без следа.