Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Как се прави?
— Имаш ли кучешки бисквити?
— Да.
Прозорците на кухнята бяха отворени, и Дейзи повиши глас, та прислужницата да я чуе. — Ела, би ли ми донесла, моля те, кутията кучешки бисквити? Чарли счупи една от бисквитките и взе кучето в скута си. Задържа парченце в свития си юмрук, остави Ръсти да го подуши, после отвори длан и позволи на кучето да изяде трохите. Взе още едно парче, и то така, че кучето да го види. Стана и постави животното на крака. Ръсти напрегнато загледа стиснатия юмрук на Чарли.
— Ела! — произнесе той и направи няколко крачки.
Кучето го последва.
— Добро момче! — продължи Чарли и даде на Ръсти бисквитата.
— Невероятно! — възхити се Дейзи.
— Много скоро няма да ти трябва бисквита — ще го прави само за едно потупване. Най-накрая ще започне да го прави автоматично.
— Чарли, ти си гений!
Той изглеждаше щастлив. Тя забеляза, че той имаше хубави кафяви очи, точно като на кучето.
— Сега опитай ти.
Тя повтори действията му и постигна същия резултат. — Виждаш ли? — запита той. — Не е толкова трудно.
Дейзи се засмя възторжено.
— Трябва да започнем бизнес — Фаркарсън и Пешков, треньори на кучета. — Хубава идея — обади се той и явно беше сериозен. „Цялата работа се развиваше много добре“, рече си Дейзи.
Отиде до масата и наля две чаши лимонада.
Чарли застана до нея:
— Обикновено съм малко стеснителен с момичетата.
„Без майтап!“, мина през ума й, но устата й остана плътно затворена. — Но с тебе се разговаря толкова лесно — продължи той. Явно смяташе, че това е някаква щастлива случайност. Тя подхвана неумело чашата с лимонада и докато я подаваше, Разля от течността върху дрехите му.
— О, колко съм непохватна! — проплака Дейзи.
— Нищо работа — изстреля Чарли, но напитката бе намокрила ленения му блейзър и белите памучни панталони. Той извади кърпичка и започна да попива. — Остави на мен — прекъсна го Дейзи и взе кърпичката от едрата му ръка. Застана твърде близо до него, та да почисти ревера му. Той замръзна, а тя разбираше, че усеща парфюма й Жан Нате — малко лавандула върху мускусна основа.
Нежно забърса с кърпичката предницата на сакото, при все че там нямаше и капка.
— Почти готово — произнесе тя, сякаш съжаляваше, че е трябвало да спре толкова скоро. После застана на едно коляно, сякаш се молеше пред него. Започна да попива влажните петънца по панталона му с почти недоловима лекота. Щом докосна бедрото му, постави на лицето си израз на съблазнително престорена невинност и погледна нагоре. Той я съзерцаваше омаян и дишаше тежко през отворената си уста.
IV
Уди Дюър нетърпеливо проверяваше дали хлапетата бяха привели в плавателно състояние яхтата Спринтьор — четиридесет и осем футов състезателен кеч, дълъг и тънък като кама. Дейв Рузрок го беше дал за временно ползване на Барабите, клуба на Уди, в който вземаха синовете на безработните от Бъфало на езерото Ери и ги учеха на основите на мореплаването. Синът на сенатора Дюър с удоволствие установи, че въжетата за привързване на дока и фендерите са поставени, платната са скатани, фаловете са отвързани, а останалите въжета са спретнато навити. Четиринадесетгодишният му брат Чък, година по-малък от него, вече беше на пристанището и се закачаше с две черни хлапета. Непринуденото му държание му позволяваше да общува с всякакви хора. Уди, който искаше да последва баща им в политиката, завиждаше на неангажиращия чар на брат си. Момчетата бяха само по къси гащета и сандали; и тримата бяха изтъкани от сила и жизненост. Ако носеше апарата си, Уди щеше да ги снима — обичаше фотографията и си беше пригодил тъмна стаичка вкъщи, за да може да проявява и отпечатва снимките си. Доволен, че оставят Спринтьор в състоянието, в което я бяха заварили сутринта, Уди скочи на дока. Около една дузина момчетии си тръгваха заедно от пристанището — обрулени от вятъра, изгорени от слънцето, приятно уморени от усилията, те се смееха, като изживяваха отново грешките, издънките и шегите от деня. Пропастта между двамата богати братя и сбирщината бедни момчета бе изчезнала, докато бяха сред водата, всичките заети да контролират яхтата, но отново се появи на паркинга на Яхтклуба на Бъфало. Там стояха един до друг два автомобила — Крайслър Еърфлоу на сенатора Дюър с униформения шофьор зад волана за Уди и Чък; и пикапът Шевролет Роудстър с две дървени скамейки отзад за останалите. Уди се почувства конфузно, докато казваше „довиждане“ и шофьорът отваряше вратата пред него, но на момчетата явно не им пукаше, благодариха и му отвърнаха: