И се възправи сянка [bg]

Около Светия матриарх се бяха събрали хората от най-близкото й обкръжение. Старата й приятелка Суул беше тук, седеше до нея върху стол с възглавница, наполовина извърната настрани, за да може Сашийн да вижда през прозорците бурното море и облаците отвън. Клинт, лекарят, както винаги беше със зачервено лице и разсеяно подръпваше една от обиците си. Аларум, когото Че бегло познаваше като началника на шпионите, му кимна приятелски, докато очите му го наблюдаваха внимателно. Накрая, архгенерал Спарус, Малкият орел, беше застанал в средата на стаята така, сякаш току-що е спрял да крачи напред-назад. Едното му око беше закрито с превръзка, а другото се втренчи пронизващо в Че.

Дипломатът не му обърна внимание и огледа стаята. Тутакси забеляза буркана с кралско мляко, закрепен в скоби върху една маса зад Сашийн, след това очите му се спряха на двамата телохранители, стоящи на балкона отвън, прегърбени под наметалата си.

— Дипломат — обърна се към него Сашийн с мрачно изкривена уста. Той видя, че тя е под влиянието на опиат, макар това да личеше само по зачервените й бузи и нос, иначе говореше съвсем ясно: — Имам задача за теб.

Че наведе глава.

— Матриарх — отвърна той с привидно спокойствие.

— Искам да изпратиш съобщение на генерал Романо, и то възможно най-бързо.

Че потисна усмивката си. И така, началото е поставено.

— Какъв трябва да бъде тонът на съобщението, матриарх?

— Само предупредителен — избоботи архгенерал Спарус и хвърли поглед на Сашийн. — Любовникът му ще свърши работа.

— Искам да е пример — провлечено добави Сашийн — за назидание. Чу ли ме?

Той отново наведе глава.

— Това ли е всичко?

Сашийн стисна с два пръста основата на носа си, без да отговори.

— Можеш да си вървиш — каза Суул.

Жреците близнаци го придружиха обратно навън. Че се поколеба под козирката. Погледна брата и се готвеше да го заговори, когато промени решението си и вместо това се обърна към сестрата.

— Имаш ли някаква представа за какво е всичко това?

Прямотата му, изглежда, я развесели. До нея брат й се размърда неспокойно и хвърли поглед към двамата пазачи, стоящи зад тях.

— Романо злослови по адрес на Светия матриарх — отвърна Гуан, преди Суон да успее да отговори. — В покоите си, пред своя антураж, докато е опиянен.

— За какво точно?

Суон се наведе към него, от продупченото й лице капеше вода.

— За сина й — тихо отвърна тя. — Той злослови за сина й.

Най-сетне схванал, Че ядосано изсумтя.

Този следобед за пръв път зърнаха Лагос — злочестия остров на мъртвите.