Време на мъчения [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-930-9
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Време на мъчения [bg]». Краткое содержание книги:
— Защо си тук? — попита той.
— Джеръм Бърнел.
Уолш го изгледа над едно пържено картофче.
— Чух, че тъкмо е излязъл.
— Той ме потърси.
— Защо?
— Твърди, че са го накиснали.
— За детското порно? Не беше мой случай.
— А престрелката в бензиностанцията?
— Бях в екипа. Том Стедлър беше шефът.
— Стедлър отдавна е мъртъв.
— Да. Млад си отиде. Не се грижеше за себе си.
Уолш топна залък хляб в яхнията, като старателно загреба и малко бекон.
— Слава богу, че ти си взе поука от грешките му — каза Паркър.
— Така е. Никога не пий диетична кока-кола. Захарта поне е естествена.
— Бърнел те помнеше.
— Така ли? Поласкан ли да се чувствам?
— Останах с впечатлението, че си се усъмнил в някои детайли около застрелването на втория мъж — онзи, който се е подвизавал като Хенри Форд.
Уолш сви рамене.
— Дънстанови потвърдиха версията на Бърнел. По онова време нямаше повод да разнищваме случая. Форд беше убил помощник-шериф, а двамата със Саймъс бяха заклали още поне петима души. А и онова момиче, Кори Уайът. Това нямаше да свърши добре за нея.
— Поне петима?
— Бяха обрали дома на семейство Тимард, но в буса имаше и други предмети, които явно не бяха техни. Отне ни известно време, но проследихме един часовник до бижутерски магазин в Роуд Айлънд. Принадлежал е на шейсет и осем годишен мъж на име Артър Дайнс. Живеел сам в къща в покрайнините на Уестърли. Къщата още е там. Дайнс го няма.
— Къде е отишъл?
— Подозирам, че в морето, където са го пратили Форд и уродливият му полубрат, като са го вързали за нещо тежко, за да не изплува.
— Чакай малко — Форд и Саймъс имат роднинска връзка?
— Двайсет и пет процента обща ДНК, въпреки че това се разбра чак след като Бърнел влезе в затвора, а и нямаше да промени нищо. Знаеш ли, че братът, Саймъс, е носил протези, а в джоба си е носил други, модифицирани с остриета? Що за човек трябва да си, за да направиш такова нещо?
Паркър отхапа от сандвича си. Трябваше му време да помисли.
— Да се върнем на Бърнел и изстрелите срещу Форд. Кое те смути?
— Ами, най-вече ъглите. Ако Форд се е обърнал да стреля, както твърдеше Бърнел, куршумите вероятно нямаше да го уцелят право отзад. Изглеждаше, сякаш е бил застрелян, докато се опитва да избяга. Стедлър се съгласи под сурдинка, но нали Бърнел беше герой. И да, наистина беше. Не му го отричам. Той е спасил всички в бензиностанцията и се е разправил първокласно с Форд. Но го е довършил. Може би има някаква жилка. Ако щеш, безскрупулност. По-корав е, отколкото изглежда — или поне беше, преди да попадне в „Уорън“.
— Той продължава да отрича, че детското порно е било негово.
— Да, това беше странно. Не се призна за виновен, въпреки натиска. Упорито твърдеше, че е невинен.
— Може би защото наистина е бил невинен.
— Вярваш ли му?
— Ейнджъл му вярва.
— А Ейнджъл е спец по сексуалните насилници?
— Може да се каже.
Уолш замълча, за да осмисли информацията.
— Ако е невинен, кой го е натопил?
— Може да е била бившата му съпруга. Не са били близки, ако мога така да се изразя.
— Не — възрази Уолш. — Едно е да не си близък с някого, друго е да го мразиш, а една жена трябва да мрази мъжа си колкото аз мразя данъците, за да го обвини в педофилия.
— Е, ако Бърнел не лъже, някой явно си е направил труда да му спогоди този номер. Според него е отмъщение за убийствата при Дънстан.
— Отмъщение ли? Ако е така, защо просто не са го застреляли?
— За да не се свърши толкова бързо?
— Първо да го измъчат, после да го убият.
Майка и дете понечиха да седнат на съседната маса, но размислиха и се отдалечиха. Уолш ги изгледа.
— Виждаш ли какво правиш с хората? — попита той.
— Ти още си тук.
— Защото ми плащаш.
— Това е подкуп.
— Не и ако не получиш нищо в замяна. Ще вземеш ли парите на Бърнел?
— Така мисля.
— Няма да ти донесат радост.
— Ще те изненадам. Какво ще ми кажеш за Форд и Саймъс?
— Никакви следи. Като призраци.
— Отпечатъци?
— Получихме частично съвпадение за Саймъс от един обир с взлом в Роаноук, Вирджиния, през 2002 година. Били откраднати много ценности, но собствениците били на почивка по това време. За щастие, защото имали и деветнайсетгодишна дъщеря. Още си я имат, благодарение на вилата им във Флорида.
— Бърнел каза, че и Кори Уайът, и Пейдж Дънстан са изчезнали.