Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Време на мъчения [bg]
Време на мъчения [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Време на мъчения [bg]

Электронная книга - «Време на мъчения [bg]». Краткое содержание книги:

Джеръм Бърнел е бивш герой. Неочакваната му намеса при обир спасява няколко живота, но обрича собствения му на ужасни мъчения. Скоро след това целият му свят се преобръща. След жестоко обвинение, подплатено от убедителни доказателства, той се озовава в затвора, където години наред плаща най-ужасната цена за геройството си. Но в последните си дни, докато ловците му го дебнат за финално отмъщение, той споделя историята си с частния детектив Чарли Паркър. Разказва му за момиче, обречено на смърт, но спасено, за мъчителите си, които говорят за същество, скрито вдън гори и властващо над развалините на един умиращ свят. Паркър не е като другите хора. Той умря. Той се прероди. Той е готов да тръгне на война. Предстои му да се впусне по дирите на подозрителна и изолирана общност и да се изправи лице в лице с мъже, които боравят с насилие, заплахи и убийства, за да постигнат своето. Всичко в името на съществото, на което служат. В името на Мъртвия крал.
1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 150
Перейти на страницу:

— Защо си тук? — попита той.

— Джеръм Бърнел.

Уолш го изгледа над едно пържено картофче.

— Чух, че тъкмо е излязъл.

— Той ме потърси.

— Защо?

— Твърди, че са го накиснали.

— За детското порно? Не беше мой случай.

— А престрелката в бензиностанцията?

— Бях в екипа. Том Стедлър беше шефът.

— Стедлър отдавна е мъртъв.

— Да. Млад си отиде. Не се грижеше за себе си.

Уолш топна залък хляб в яхнията, като старателно загреба и малко бекон.

— Слава богу, че ти си взе поука от грешките му — каза Паркър.

— Така е. Никога не пий диетична кока-кола. Захарта поне е естествена.

— Бърнел те помнеше.

— Така ли? Поласкан ли да се чувствам?

— Останах с впечатлението, че си се усъмнил в някои детайли около застрелването на втория мъж — онзи, който се е подвизавал като Хенри Форд.

Уолш сви рамене.

— Дънстанови потвърдиха версията на Бърнел. По онова време нямаше повод да разнищваме случая. Форд беше убил помощник-шериф, а двамата със Саймъс бяха заклали още поне петима души. А и онова момиче, Кори Уайът. Това нямаше да свърши добре за нея.

— Поне петима?

— Бяха обрали дома на семейство Тимард, но в буса имаше и други предмети, които явно не бяха техни. Отне ни известно време, но проследихме един часовник до бижутерски магазин в Роуд Айлънд. Принадлежал е на шейсет и осем годишен мъж на име Артър Дайнс. Живеел сам в къща в покрайнините на Уестърли. Къщата още е там. Дайнс го няма.

— Къде е отишъл?

— Подозирам, че в морето, където са го пратили Форд и уродливият му полубрат, като са го вързали за нещо тежко, за да не изплува.

— Чакай малко — Форд и Саймъс имат роднинска връзка?

— Двайсет и пет процента обща ДНК, въпреки че това се разбра чак след като Бърнел влезе в затвора, а и нямаше да промени нищо. Знаеш ли, че братът, Саймъс, е носил протези, а в джоба си е носил други, модифицирани с остриета? Що за човек трябва да си, за да направиш такова нещо?

Паркър отхапа от сандвича си. Трябваше му време да помисли.

— Да се върнем на Бърнел и изстрелите срещу Форд. Кое те смути?

— Ами, най-вече ъглите. Ако Форд се е обърнал да стреля, както твърдеше Бърнел, куршумите вероятно нямаше да го уцелят право отзад. Изглеждаше, сякаш е бил застрелян, докато се опитва да избяга. Стедлър се съгласи под сурдинка, но нали Бърнел беше герой. И да, наистина беше. Не му го отричам. Той е спасил всички в бензиностанцията и се е разправил първокласно с Форд. Но го е довършил. Може би има някаква жилка. Ако щеш, безскрупулност. По-корав е, отколкото изглежда — или поне беше, преди да попадне в „Уорън“.

— Той продължава да отрича, че детското порно е било негово.

— Да, това беше странно. Не се призна за виновен, въпреки натиска. Упорито твърдеше, че е невинен.

— Може би защото наистина е бил невинен.

— Вярваш ли му?

— Ейнджъл му вярва.

— А Ейнджъл е спец по сексуалните насилници?

— Може да се каже.

Уолш замълча, за да осмисли информацията.

— Ако е невинен, кой го е натопил?

— Може да е била бившата му съпруга. Не са били близки, ако мога така да се изразя.

— Не — възрази Уолш. — Едно е да не си близък с някого, друго е да го мразиш, а една жена трябва да мрази мъжа си колкото аз мразя данъците, за да го обвини в педофилия.

— Е, ако Бърнел не лъже, някой явно си е направил труда да му спогоди този номер. Според него е отмъщение за убийствата при Дънстан.

— Отмъщение ли? Ако е така, защо просто не са го застреляли?

— За да не се свърши толкова бързо?

— Първо да го измъчат, после да го убият.

Майка и дете понечиха да седнат на съседната маса, но размислиха и се отдалечиха. Уолш ги изгледа.

— Виждаш ли какво правиш с хората? — попита той.

— Ти още си тук.

— Защото ми плащаш.

— Това е подкуп.

— Не и ако не получиш нищо в замяна. Ще вземеш ли парите на Бърнел?

— Така мисля.

— Няма да ти донесат радост.

— Ще те изненадам. Какво ще ми кажеш за Форд и Саймъс?

— Никакви следи. Като призраци.

— Отпечатъци?

— Получихме частично съвпадение за Саймъс от един обир с взлом в Роаноук, Вирджиния, през 2002 година. Били откраднати много ценности, но собствениците били на почивка по това време. За щастие, защото имали и деветнайсетгодишна дъщеря. Още си я имат, благодарение на вилата им във Флорида.

— Бърнел каза, че и Кори Уайът, и Пейдж Дънстан са изчезнали.

1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)