Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Вестерны » Каубои и извънземни [bg]
Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каубои и извънземни [bg]

Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката.
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 107
Перейти на страницу:

Ела бавно и леко протегна ръка и той й позволи да докосне раната с пръсти — по тях полепна кръв.

Джейк не каза нищо и пак облече ризата си. Ела отстъпи назад — клекна, сякаш търсеше нещо изпуснато. Изправи се с бутилка алкохол в ръка, както и неизползвана салфетка. Тя бе също толкова подгизнала, колкото и той, но като че ли не забелязваше.

— Коя е жената на снимката? — попита Ела и сипа алкохол на салфетката.

Джейк разбра, че наистина го е наблюдавала отдавна, а той въобще не бе усетил. Леко тръсна глава.

— Знам само, че… са я взели заедно с мен.

Заедно с мен. Взели са и мен. Тогава как?

Дясната му ръка несъзнателно посегна към твърдата гривна на другата му китка — демоничното оръжие.

Избягал съм. Но ако е така… значи Алис…

— Значи ще я спасиш — каза тихо Ела, предполагайки, че жената му е любима.

— Само тя знае кой съм — рече той като не позволи на ума и на гласа си да продължат да треперят, особено в присъствието на друга жена… особено тази.

Той пак вдигна ризата си и Ела почисти раната с увереността на човек, който и преди го е правил. Джейк не мърдаше и гледаше право в стената.

— Знаеш кой си… — рече Ела. — Просто трябва да си спомниш.

Тя се обърна, сложи крак на стола и откъсна дълго парче от фустата си.

Искам ли да си спомня Джейк Лонерган — престъпника и убиеца? Човек, който би…

Той преглътна задушаващата буца срам, която му пречеше да говори:

— Не мога…

— Можеш! — Лицето й излъчваше насърчение и вяра.

Тя вдигна отново ризата му и я задържа така, докато увиваше плата върху раната около кръста му.

Ела обаче не може да си представи какво безсърдечно копеле е бил.

Не се чувстваше като Джейк Лонерган. Не искаше да е дявол в човешка кожа или още по-зле — страхлив кретен, който е оставил жена като Алис на демоните…

Искаше да си остане този, който е сега. Просто човек, свободен да започне отначало… просто човек, мъж… Лицето на Ела беше толкова близо до неговото, докосваше с топли длани кожата му… Забеляза, че тя е свалила жакета над роклята си и го е оставила да се суши — беше само по долна риза, голите й ръце обгръщаха кръста му, а по рамената й се бе разпиляла дългата й черна коса. Не би бил мъж, ако тя не го караше да мисли за… за Алис.

Джейк затвори очи.

Ела направи възел на превръзката и понечи да се обърне, без да го погледне. Той стисна ръката й, леко, но твърдо.

— Сега ти трябва да ми кажеш нещо — рече той и този път успя да я накара тя да го погледне, а не той нея.

— Кого загуби ти?

Очите й се напълниха с болка, толкова ужасяваща, че с мъка овладя сълзите си. Лицето й изглеждаше по същия начин и малко след изгрев-слънце, когато я хвана да го следи.

— Всички, които имаха значение за мен… — прошепна тя.

Очите им потънаха един в друг. Преди да се усети, Джейк виждаше двойно — двама различни човека, всеки в капана на собствената си загуба и нужда, събрани от съдбата, докато най-сетне успеят да станат едно, за да постигнат заедно невъзможната цел

Демоничното оръжие на китката на Джейк се включи и засвистя, разрушавайки крехката им връзка.

— Тук е — потресена каза Ела.

Джейк грабна колана си и излезе от стаята преди нея.

Емет бродеше по тъмните коридори на парахода и стискаше здраво ножа, подарък от господин Долархайд. Чувстваше се по-силен и уверен, отколкото по времето преди мама да умре, а тате… да го изостави, преди повече от година.

Тази сутрин сякаш целият свят свършваше… но тогава той чу последните думи от проповедта на пастор Мийчъм и усети нова надежда и вдъхновение. Тогава даде клетва, че ще преследва демоните и ще върне дядо си. Дядо му бе най-смелия мъж, когото Емет познаваше, но въпреки това онези неща го хванаха. Ако можеше да го спаси, щеше да докаже на него, на всички — най-вече на себе си — че е също толкова пораснал, също толкова силен и способен да оцелее колкото и всички други… дори господин Долархайд.

Днес язди през жегата, праха и след това мина през пороя, без да се оплаква. Точно като всички останали. А тази вечер им помогна да се погрижат за конете, както беше обещал, макар краката му да не го държаха. Уважението в очите и усмивките на всички, го караха да вярва, че ще може и утре да направи същото, и после пак, и пак, докогато трябва, за да…

1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)