![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Слънцето вече бе залязло, но тримата продължаваха в мрака. Рандал искаше да имат колкото се може повече преднина, в случай че след тях тръгне потеря.
След още малко преход тримата достигнаха до един от последните навеси. Рандал ги натика вътре, за да се скрият от бурята, но не запалиха огън. Гарет прегърна Будика и се загледа през прозореца.
— Може да дремнем за малко тук и на сутринта да изчезнем преди изгрева…
— Услугите ми не са безплатни — изведнъж ги прекъсна Рандал.
Гарет се втренчи изненадан в ухиления им спътник. Рандал имаше една от онези усмивки на изпечен мошеник, на когото усещаш, че не можеш да имаш доверие.
— Все някога ще си поискам отплатата, но няма да е нищо непосилно, повярвай ми.
Будика пое ръката на Гарет и го погледна в очите.
— Рандал е прекарал десетки магьосници през тези планини, Гарет…
— О, каква изненада! — презрително каза Гарет. — Рандал Скитника изведнъж се превръща в Рандал Контрабандиста?
— Вече нямам какво да губя. Остана ми само да мечтая за вълшебните земи, където магьосниците свободно практикуват магията.
Гарет се опита да му отговори, но не можа, тъй като отвън изведнъж се чу силен рог. Гарет хукна към прозореца и се ококори.
— След нас!? — едва не извика Гарет и се обърна. — Толкова рано?
— Сигурно водят кучета — отвърна Рандал. В гласа му се прокрадна нотка на колебливост.
— Що за водач си ти…
— Няма време! Ще им избягаме през бурята. Останем ли, знаете ли какво ще се случи с нас? Ще ни натикат в казан с вряща вода… Отвратителна смърт.
В друга ситуация Гарет сигурно би му се нахвърлил, но отдалеч се чу кучешки лай.
Инквизиторът налагаше бясно темпо. Капитанът на градската стража не бе особено сговорчив да дава от хората си, но една дузина предубедени и верни на църквата диваци се изсипаха на площада като доброволци и заформиха потеря.
Хайката, включваща двама стражи и капитанът, местните и инквизиторите достигна до последния навес, когато съзряха в мрака някакво движение. Кучетата се разлаяха по-силно и започнаха да се дърпат натам.
— Колко са? — запита Инквизитора.
— Двама, може би трима — предположи капитанът.
— След тях! — ревна амбицираният Инквизитор. — Живи ги искам! Всичките анатеми!
Трима „нарушители“ на властта бяха по-добре от един. Повече пари, повече народен гняв и разбира се… повече власт.
Рандал Скитника буквално лазеше пред тях и проклинаше. Гарет вече изнемогваше и дърпаше Будика, която едвам се влачеше след него. Краката му постоянно подаваха под лъжливия сняг и с всяка стъпка се оказваше затънал почти до кръста. Какво безумие! Освен кучетата зад тях вече се чуваха и хората, които викаха и се координираха в опита си да ги обградят. Съвсем скоро щяха да ги заловят. Вятърът се усили.
Рандал успя да им спечели малко време, като ги прекара през каменист участък. Гарет тъкмо почувства надежда, че се измъкват, когато зад ухото си чу изфучаване, последвано от силен удар в гърба. Той падна и се затъркаля надолу по стръмния склон. Виковете на Будика и тези на преследвачите се сляха в един дълъг миг, в който света около него стана бял водовъртеж. Търкалянето прекъсваше грубо всеки един момент, когато тялото му се блъскаше в някой камък.
Накрая Гарет тупна в една пряспа. Очакваше да потъне в забрава, но уви, беше жив и кошмарът продължаваше. Надигна се и установи, че това, което го бе ударило е стрела от арбалет, забила се в раницата му. Някъде над него се разрази страшна глъчка и Гарет чу стъпки зад себе си.
— Ето го! — чу се вик.
Гарет се извърна и видя двама души, които бяха на около двадесет метра зад него. Захвърли раницата, извади ръждивия меч и хукна да бяга. Препъваше се между дърветата, прескачайки дълбоките преспи. Първият от преследвачите му обаче бързо го настигна и го нападна с копието си.
Гарет трябваше да се защитава, а никога досега не бе въртял меч. Ръката му, трепереща от студ, едва не изпускаше оръжието. Краката му изведнъж омекнаха и той се почувства като мекотело, неспособно да мръдне. Преследвачът тръгна към Гарет с копието и започна да нанася мушкащи удари, които младежа отбягваше, подскачайки назад.