Прокобата на Господаря Гад [bg]

Тя отиде да огледа лавиците и Томас по неволя трябваше да почака с въпросите си до момент, когато е по-разговорлива. Но докато Атиаран попълваше запасите в раницата и приготвяше вечеря, той си каза, че тя едва ли някога ще се настрои разговорчиво. Томас пък нямаше желание да се примири с невежеството си. Когато се заситиха и Атиаран легна, той се насили да подхване по-кротко:

— Разкажи ми още нещо за това място. Може би ще дойде време, когато ще е нужно да знам.

Обърнала гръб, тя мълча дълго в сгъстяващия се мрак. Може би надвиваше себе си, ала накрая въздъхна:

— Питай.

Бавенето пак върна сприхавостта в гласа му.

— Много ли са тези места?

— Много са, има ги навсякъде по Земята.

— Защо? И кой ги прави?

— Създадени са по волята на Владетелите. Весел камък е само един, а хората живеят къде ли не… Затова Владетелите се замислили как да облекчат пътниците, за да отиват хората по-лесно и във Весел камък, и от едно поселище в друго.

— Добре де, а кой се грижи за Подслоните? Храната е оставена скоро.

Атиаран въздъхна отново, като че разговорът с него й дотягаше до смърт. Томас вече виждаше само тъмния й силует, докато тя обясняваше уморено:

— Сред потомството на Демондимите, преживяло Опустошението, някои си спомняли с благодарност за Лорик, Гасителя на злото. Те се опълчили срещу Злотворните и помолили Владетелите да им отредят задължение, с което да изкупват прегрешенията на своите сънародници. Тези същества — уейнхимите, се грижат за Подслоните. Помагат на дърветата да израснат както е необходимо, оставят храна и вода. Но връзката между хора и уейнхими е твърде крехка, няма да видиш никого от тях. Служат по собствени подбуди, а не защото ни обичат. Вършат прости добрини, за да изкупят злото на по-могъщите сред себеподобните си.

В подслона сред горичката тъмата беше непрогледна. Колкото и да му се спеше, Томас зададе още един въпрос:

— Как намери мястото? Има ли карта за тях?

— Няма карта. Подслонът е благо за странника, където и да го намери — знак, че Земята е здрава и гостоприемна. Можеш да ги откриеш там, където са от полза. Уейнхимите бележат местността около тях.

Стори му се, че долавя признателност в гласа й, която не се съчетаваше с нежеланието да говори. Това му напомни и за бремето на противоречието, с което Атиаран се беше нагърбила — убеждението й, че е твърде слаба да се отзове на нуждите на Земята, стремежът й и да го накаже, и да опази живота му. Но скоро забрави за тези мисли, унесен във видения за Подслоните. Заспа лесно с уханието на свежа зеленина около себе си.

През нощта времето се промени. Утрото беше навъсено под надвиснали облаци и брулещи повеи от север. Томас го посрещна също начумерен. Събуди се, преди Атиаран да го повика. Макар да спа добре в безопасността на Подслона, се почувства уморен, все едно цяла нощ се беше надвиквал със себе си.