Прокобата на Господаря Гад [bg]

— Невъзможно!…

Но вторачените един в друг Атиаран и Триок не го поглеждаха сякаш отбягваха зараза. Щом осъзна думите на младежа, жената се свлече на колене, закри лицето си с длани и накрая опря чело в земята. Раменете й се разтресоха беззвучно. Триок заговори горчиво въпреки мъката й:

— Намерих я да се крие сред хълмовете, когато слънцето огря равнината. Знаеш колко я обичам. Гледах я, когато се събрахме снощи, и не ми хареса, че е заслепена от този коварен чужденец. Сърцето ми се късаше да виждам как се увлича по човек, чиито цели и желания не можем да отгатнем. По-късно вечерта попитах съпруга ти Трел и чух от него, че щяла да спи при приятелка — Терас, дъщерята на Анория. Отидох да попитам Терас, но тя не знаеше нищо. Тогава у мен се промъкна страхът. За нас лъжите не са присъщи. Цяла нощ я търсих. И я намерих по изгрев с разкъсани дрехи и засъхнала по тялото й кръв. Опита се да избяга от мен, но студът, болката и страданието й бяха отнели силите. Скоро се отпусна в ръцете ми и разказа какво й е сторил този Бяс. Отведох я при Трел да се погрижи за нея, а аз тръгнах да търся чужденеца, решен да го убия. Щом ви зърнах, тръгнах след вас. Заблудих се, че и ти си намислила същото — водиш го надалече, за да го погубиш. Но ти си искала да го спасиш. Него, насилника на дъщеря ти Лина! Как е успял да те заслепи? Забраняваш, тъй ли? Ти, Атиаран, съпругата на Трел?! От прелестта на Лина на човек можеше да му прималее… а той се е погаврил бездушно с нея. Отговори ми — какво ни засягат Клетвите в този момент?

Неудържимото плющене на тъмни криле притискаше Томас, докато не се озова във водата. В ума му се прескачаха диво спомени за лепрозариума, лекарите казваха „Не можете да се надявате“… Блъсна го полицейска кола. Преди това отиде в града да плати сметката си за телефон… да я плати лично.

— Невъзможно… — промълви унесено от ужаса той.

Атиаран бавно вдигна глава и разпери ръце, все едно откриваше гърдите си за острие, което ще я прониже от небето. Чертите на лицето й се изостриха от мъка, очите й бяха тъмни кратери от скръб, взрени навътре към поруганата човешка същност.

— Трел, помогни ми… — изохка тя немощно, но гласът й намери сила и дори въздухът около нея затрептя болезнено. — Жалко! Жалко за младите на този свят! Защо е толкова трудно да нося бремето на омразата към злото? Лина, дъще… Разбирам как си постъпила. Доблест, достойна за възхвала и гордост! Прости ми, че няма да съм с теб в тези черни дни.

След малко погледът й се избистри. Тя се изправи неуверено и залитна, преди да натърти прегракнало:

— Дължим вярност. Забранявам ти да отмъстиш.

— Нима ще си тръгне безнаказано?! — възмути се Триок.

— Над Земята тегне опасност — отвърна Атиаран. — Нека Владетелите го накажат. — Гласът й звънна, сякаш беше вкусила кръв. — Те знаят как да се отнесат към чужденец, посегнал на невинни. — Но слабостта пак я обзе. — Не на мен се пада да реша. Триок, помни своята Клетва.