Пурпурно небе [bg]

Чувстваше се особено и когато е в компанията на черни, но поне при тях знаеше още от самото начало, че са си черни. Не ти се налагаше да се къпеш редом с тях под душовете в гимназията и чак години по-късно да разбереш, че са черни. Винаги очакваш, че евреите са по-умни от теб, а повечето се държаха много мило, а освен това Иън Силвърстайн се бе оказал страхотен човек, след като го опозна.

— Изглеждаш ми позната, Маги — провикна се Били над дрънченето на чинии в кухнята. — Сигурен съм, че съм те виждал някъде. В този квартал ли живееш?

— И аз си мислех същото. Сигурна съм, че и аз съм те виждала някъде — отвърна тя. — Не съм точно в този квартал — на „Лейки Брайнт“ съм.

— Ама не си тук отдавна?

— Не. От този семестър.

— Значи не е това, въпреки че известно време, докато бях последна година, живеех там. Може да е било някъде в центъра.

— Сигурно — каза тя. — Понякога ходя в центъра да пия кафе.

— Ммм… — Последва ново дрънчене на чинии и сребърна посуда и след малко Били се появи отново, блъсна с гръб летящата врата към кухнята, а сребърният поднос, който той носеше с лекота на отворената си длан, бе отрупан с чинии и три димящи чаши.

— Имате късмет — каза той. — Съвсем наскоро направих пастет — обясни той, загреба малко и го размаза на филия тънък хляб с едно-единствено обиграно движение. Постави го на чинията и я сложи пред Маги. — Пробвай.

— С какаото ли?

— Пастетът на Главния готвач Луис върви с абсолютно всичко.

Джеф пое следващата чиния от Били и отхапа. Вкусът беше великолепен, наситен и въпреки че ясно се долавяше вкусът на черен дроб, той не бе натрапчив или прекален.

Били се опитваше да се изфука.

Както обикновено.

Освен това се бе намръщил, което съвсем не бе обичайно за него.

— Ако живееш наблизо, защо тогава не сме се срещали? Аз щях да позная Тори. Знаех, че е в университета, но не очаквах да го видя в тази част на града. — Той се нацупи. — Не е достатъчно напудрена за вкуса му.

Маги се изкиска.

— Да му кажа ли какво си казал, или да премълча?

— Както искаш.

Били също се разкиска. Тези двамата се разбираха просто прекрасно, също като две стари приятелки. Джеф се почувства като натрапник и чувството никак не му допадна. Нямаше начин Били Улсън да не те накара да се чувстваш притеснен.

— И така — подхвана го Били. — Какво правиш в града, Джеф? — Извърна се за секунда към Маги и й се усмихна, а след това протегна китките си напред. — Ако си дошъл за мен, просто слагай белезниците. Ще те последвам безропотно.

Маги изплю какаото, завладяна от пристъп на смях, но успя да не изцапа.

— Не говори така, докато пия — предупреди го тя. — За малко да ти съсипя килима.

— Имам си малко… моя работа — отвърна Джеф и се направи, че не забелязва опита на Маги да хване погледа му. Тя бе млада и сладка, и умна, човек, за когото Ториан Торсен говореше само добри неща, човек, когото уважаваше, но… но, по дяволите, та това беше Били.